Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Аз съм Анджело Донатели — каза той с неизменната си любезност. — Боя се, че идвате твърде късно, ресторантът е затворен. Ако ни посетите утре, салонният управител ще види с какво може да ви услужи.

— Вие можете да ни услужите, ако кажете на човека си да остави пистолета на масата.

Антонио бавно вдигна от скута си пистолета, измъкнат от кобура под мишницата и го остави на масата.

— Ако сте дошли да ни обирате, също сте закъснели. Всички пари в брой са внесени в банката.

— Не сме дошли да ви обираме. Дошли сме да ви убием.

— Да ни убиете? Та ние дори не знаем кои сте!

В отговор едната фигура излезе в осветения кръг. Мургав строен мъж, който взе пистолета на Антонио и го затъкна в пояса на черния си костюм. Анджело задържа за миг поглед върху пистолета със заглушител на нападателя, но тънките мургави черти на мъжа го накараха да изтръпне. Това лице бе виждал насън. Не. В кошмар. Кратък поглед на убиец, хвърлен към него в трюма на един загиващ кораб. Невероятно, но не бе състарено, след повече от четиридесет години.

— Видях ви на «Андреа Дориа» — каза Донатели с удивление.

Тънките устни на мъжа се извиха в студена усмивка.

— Добре помните лица — отбеляза той. — Но това е бил покойният ми баща. Той ми е казвал, че усетил нечие присъствие в трюма оная нощ. Но нас двамата ни свързват спомени от по-интимен характер. Веднъж си говорихме по телефона.

Сега Донатели си спомни среднощния телефонен звън, изтръгнал го от дълбок сън, и заплахите към него и семейството му.

— Братството — прошепна той.

— Добре помните и имена. Жалко, че сте забравили моето предупреждение за онова, което ще се случи, ако не съумеете да държите устата си затворена. Обикновено, аз не се занимавам с дребните подробности от всекидневието на моята организация, но вие ми причинихте огромни неприятности, старче. Спомняте ли си, какво казах?

Донатели кимна. Устата му бе твърде суха, за да може да отговори.

— Добре. Нека ви го набия в главата. Предупредих ви, че ако проговорите за оная нощ на «Ацдреа Дориа», ще заминете право за гробищата с ясното съзнание, че сте станал причина за смъртта на всеки ваш близък, до когото се доберем. Синове, дъщери, внуци. Всички. Семейство Донатели ще престане да съществува, освен под група надгробни камъни в семейния погребален участък.

— Не можете да направите подобно нещо! — възвърна гласа си Донатели.

— Сам сте си виновен. Тук са замесени огромни интереси. Никой не ви е принуждавал да се разприказвате пред НАМПД.

— Не! — проговори за пръв път Антонио. — Семейството не влизаше в сделката.

Анджело се извърна към братовчед си.

— За какво става дума?

Очуканото лице на Анджело бе изкривено от чувство за вина. Мъжът каза:

— Вашият братовчед не ви е информирал, че работи за мен. Отначало се дърпаше, но вие нямате представа колко силна е носталгията му по дома. Казахме му, че ако ни държи в течение за действията на НАМПД, ние ще оправим проблемите му с властите в Сицилия — каза Антонио, като издаде напред долната си челюст. Същински Мусолини.

— Но не семейството. Връщате ме в Сицилия. Такава беше сделката.

— Аз държа на думата си. Само не ти казах, че ще бъдеш върнат в чамов сандък. Но най-напред вие, мистър Донатели. Arrivederci.

Антонио се надигна от стола си и с яростен вик се хвърли пред братовчед си. Пистолетът издаде звук, по-тих от затварянето на врата. Червено цвете разцъфна на гърдите на Антонио и той се строполи на пода.

Оръжието се изкашля още веднъж.

Този път нямаше преграда и куршумът се заби в гърдите на Донатели. Той падна назад на стола си, докато Антонио вадеше петнадесетсантиметрова берета от кобура на глезена си. Застана на лакта и се прицели в Халкон. Като по някаква магия, в средата на челото му се появи правилен кръгъл отвор и той рухна по очи, а куршумът му отлетя незнайно накъде.

Втората фигура излезе от сянката с димящ пистолет в ръка. Погледна с безразличие току-що убития от него.

— Никакво доверие на сицилианец — отбеляза той тихо.

— Добра работа, Гусман. Трябваше да съм готов за предателство. От това висене в кабинета съм загубил бързината на реакциите си.

— Добре дошъл сте в отбора, когато се заемем с другите от семейството — отвърна Гусман с блеснал поглед.

— С удоволствие. Само че за нещастие, ще трябва да го позабавим. Имаме по-належащи задачи. — Като насочи вниманието си към Анджело, той каза: — Жалко, че не можете да чуете, Донатели. Реших да оставя за известно време семейството ви на мира. Само докато оправим бъркотията, създадена с ваша помощ. Но не се отчайвайте! Скоро ще се съберете с любимите същества в ада.