Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Което означава, че е близък с управляващите там — намеси се Завала. — Никоя голяма сделка, законна или не, не убягва от техния контрол.

— Съвпада с начина, по който семейството действа в Испания и САЩ. Споменава ли се някъде за Братството?

— Както посочих, подозират го в близки отношения с мафиотска структура в Испания — отговори Йегър. — Може да е същото, макар да нямам информация.

— Ами оня комплекс, които видях край Сан Антонио — попита Завала, — то какво е?

— Притежание на една от неговите корпорации. Абсолютно законно, според местните власти. Смятат го за малко нещо откачен, но богат откачен, така че ако има желание да си построи собствен етнографски комплекс, кой ще го спре? Впрочем в плановете на комплекса оня терен е представен като игрище за европейски футбол.

— Никъде не бях гледал такъв мач — каза мрачно Завала.

— Местни жители чували понякога гърмежи и от време на време, автомобилното движение в района ставало доста натоварено, но иначе бил добър съсед и си плащал данъците.

— Хирам е запазил най-сладкото за накрая — обяви Гън.

— Отне доста време поради наличието на множество взаимно преплетени подставени корпорации и фондации, но «Халкон индъстриз» са се разпрострели из цяла Калифорния и югозападните щати. Халкон контролира банки, недвижимост, политически фигури, вестници, всичко, което се продава.

— Явно полага усилия да увеличи властта и богатството си — каза Остин. — Не по-различно от която и да било корпорация с цялата ѝ армия лобисти.

— На място спомена тая дума — армия — каза Гън. — Просто ей така, споделих някои от откритията на Хирам с властите по контрол над въоръженията. Те веднага подушиха миризмата на гнило. В една от компаниите на Халкон разпознаха организация, която купува оръжие от Чешката република и Китай.

— От какъв вид?

— Каквото ти дойде наум. Всичко, от карабини до танкове. Много ракети. Земя — въздух, противотанкови. Такива неща. Снабдили се със заповед за обиск на офисите на компанията. Намерили празни стаи.

— А къде отива всичко това?

— Точно ли? Никой не знае. Но като общо направление — Северно Мексико и югозападните щати, в това число Калифорния.

— Оръжейни доставки в размерите, за които споменаваш, струват огромни пари.

Гън кимна.

— Дори един милиардер може да се озори, ако реши да закупи достатъчно оръжие за една революция.

Последните думи на Гън увиснаха в настъпилата тишина.

— Madré mia — прошепна Завала. — Съкровището. Трябва му за тази цел.

— Това е моята теория — спокойно констатира Гън. — Може да звучи налудничаво, но той, изглежда, подготвя някакъв комбиниран военнополитически ход за вземане на властта в тия райони.

— Някакво указание за евентуалното време на действие? — попита Остин.

— Няма да се забави според мен. Източниците на Хирам засичат движение на огромни парични маси от сметки в швейцарски банки към оръжейни доставчици. Той ще се види принуден бързо да попълни сметките, ако иска да не отиде на червено. Което означава, че съкровището му е нужно като въздух.

— Ами нашите въоръжени сили?

— В готовност са. Но дори да бъде спрян с военна операция, ще се пролее много невинна кръв.

— Има и друг начин да бъде спрян. Няма ли съкровище, няма революция — каза Завала.

— Благодаря. Вие двамата и доктор Орвъл направихте много, за да ни дадете вярната посока — каза Остин. Изправи се и огледа присъстващите. — Сега е наш ред — допълни той с усмивка.

Елегантната трапезария беше тъмна в по-голямата си част, ако не се смята осветлението над централната маса, където Анджело Донатели съставяше менюто за следващия ден. Интериорът в ресторанта беше в нантъкетски стил, но за разлика от други с морска тематика, тук предметите не бяха поръчани по пощата. Харпуните и острите ножове за дране, някога наистина бяха потъвали в китова плът, а примитивните картини на стари платноходи бяха оригинали до една. Срещу Донатели бе седнал Антонио, с разгърнат върху снежнобялата покривка италиански вестник. От време на време и двамата отпиваха по глътка амарето. Никой от тях не усети, че вече не са сами, докато не чуха един тих глас да казва:

— Мистър Донатели?

Анджело вдигна очи и забеляза две фигури, застанали точно в края на сянката. Как, по дяволите, са влезли тия хора? Той лично бе заключил. Визитата след работно време, сама по себе си, не го изненадваше. При него се чакаше със седмици за резервация и хората опитваха какви ли не номера, за да съкратят процедурата. Гласът му бе познат отнякъде, което също го наведе на мисълта, че ще е някой клиент.