— Като проблема за финикийските, извинявай, за корабите с все още неустановен произход? — попита Остин.
— Точно така — отвърна Пол. — Вторият лист от папките ви съдържа карта на местоположенията на обсерваториите.
Последва ново шумолене на хартия. Гемей каза:
— Опитахме се да съединим храмовете с успоредни линии. Нищо не излезе. Докато си блъскахме главите, обади се доктор Чи. Върнал се за провизии и разбрал, че го търсим. Казахме му, че дирим наслуки в тъмното нещо, за което сме сигурни, че е там, и имаме нужда от помощта му.
Пол обяви:
— Страница трета в папките ви, господа. Доктор Чи ни изпрати това по факса от музея. Испанците са унищожили почти всички книги на маите. Тази е една от малкото оцелели, «Дрезденският кодекс». Съдържа подробни диаграми за движението на Венера. Данните са събирани от обсерватории.
— Каква е връзката с нашата загадка? — попита Гън.
— Главно като пример за вида информация, от която са се интересували маите — отговори Гемей. — Опитайте да си представите техните жреци, вторачени в небето нощ след нощ. Събират данни за движението на небесните светила. После на същите тези места материализират данните в различните елементи на сгради, а после по тях предричат, какво ще направи едно или друго небесно тяло.
— Разбрах — викна Йегър. — Понякога си е полезно да си тъп. Искаш да кажеш, че тия осем храма и релефите са хардуер. Кодексът е софтуерът, който казва на хардуера какво да прави. — Йегър мигаше често-често зад телените си очила. — Ако развием аналогията още, физическата форма на софтуера може да бъде мека, каквато е тази на флопи дискетата с програма. Но може да бъде и твърда, като харддиска.
— Или в нашия случай, като камък — допълни Остин.
— Бинго! — каза Гемей. — Какви гении има само в НАМПД.
Вече запален, Остин започна да свива пръсти:
— Първо. Имаме осем храма, посветени на Венера. Второ. Храмовете са разположени по начин, който ще ни помогне да разгадаем мистерията на корабите и техния товар. Трето. Говорещият камък ще ни каже как да си служим със системата.
— Не бях сигурна, докато тази сутрин не се обади доктор Орвъл. Открил същите осем профила върху плочата. Имате факс в папките. Композицията съдържа три главни елемента. Първи и втори са профилите и кратка версия на корабната история.
— Някаква идея, защо корабът ще бъде погълнат всеки момент от голямата змия? — попита Завала с поглед върху факса.
— Това е третият елемент — поясни Гемей. — Профилите ни казват къде. Корабите — какво, а змията — как. Погледнете Кукулкан. Какво виждате?
— Главно пера — отговори Гън след миг.
— Не — възрази Йегър. — Има и друго. Перата ни объркват. Погледнете челюстите. Това е нещо като диаграма.
— Браво — изръкопляска Гемей с явно задоволство. — Нашият компютърен гуру става първенец на класа.
— Не знам обаче защо — сви рамене гуруто. — Да пукна, ако знам какво говоря.
— Погледнете следващия лист в папките си! На него виждате един от осемте храма. Доста типичен. Цилиндрична форма, балкон околовръст в горната част, фриз в основата. Вижте добре двата вертикални процепа. Според нас използвани са за някакво астрономическо изчисление. Допуснахме, че от тях прави линии водят до апогея и перигея на Венера. И това нищо не означаваше, докато Пол не се сети да погледнем храмовете отгоре, все едно от самолет.
Поел в свои ръце лекцията, Пол вдигна последния лист от папката.
— Прекарахме линиите от всички прозорци и видяхме, че те се пресичат.
— Проклет да съм — каза Йегър. — Същата диаграма, като в устата на пернатата змия.
Гемей кимна:
— Започнах да мисля по въпроса, когато забелязах прилика между тази диаграма и един амулет, който ми бе заел доктор Чи. Устата на Кукулкан.
Гън каза:
— Не ставаше ли дума за някаква диаграма, на която се уповавал и Колумб?
— Именно — каза Пол. — Според теорията на Орвъл, Колумб се опитал да използва камъка, но не знаел как. Знаел за съществуването на съкровището, но не могъл да разшифрова гравюрата. Накарал да направят скици, за да ги вземе на «Ниня», с надеждата да намери някой да му помогне.
Остин гледаше диаграмата.
По времето, когато Колумб е плавал из морето синьо, навигаторите разполагали с карти, върху които били нанасяни с прави линии курсове, наречени румбове. Който искал например да плава от Испания до Испаньола, просто си подбирал румб и с помощта на компаса си определял курс. Ако не му попречвала буря или течения, стигал точно там, закъдето бил тръгнал. Може би Колумб погрешно е взел тия линии за румбове. Маите били доста по-напред, отколкото допускал Колумб.
Читать дальше