Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Хората от екипажа затънаха плочата с ватиран плат, а отгоре — с пластмасово платнище. Малък мотокар я отнесе под един заслон на палубата. Нямаше вид на чуплива, след като бе издържала почти половин век в потопен брониран камион, а после и пътешествие до повърхността, но не биваше да се поема риска да стане на хиляди крехки парченца.

Донатели наблюдаваше тъжно откарването на плочата.

— Значи заради това нещо загинаха всички тези хора.

— Убийствата още не са свършили — каза мрачно Остин, като присвиваше очи срещу мъглата, чийто сиво-жълт покров бе обгърнал целия спасителен кораб и притъпяваше звуци и светлина. Температурата бе паднала поне с десет градуса. Потръпна, като си спомни за разказа на Донатели, в който също такава мъгла скрива «Андреа Дориа» от погледа на «Стокхолм».

— Дай да видим капитана — предложи Остин и двамата със Завала се изкачиха на мостика.

Вътре в рулевата Макгънти им кимна да приближат до радара и им показа бяло петънце върху зеления му екран. Остин примигна. Може би престоят под водата му бе дошъл много. Бързото движение на петното през екрана повече подхождаше на самолет, отколкото на кораб.

— Това нещо толкова бързо ли се движи, колкото ми се струва? — попита Завала.

— Носи се като привидение — изръмжа Макгънти.

Остин почука с пръст по екрана:

— Може да са нашите лоши момчета.

Очите на Макгънти блеснаха.

— Когато бях малко момче на юг, ченгетата влизаха с патрулката в строителната площадка и във всички посоки хукваха хора. Ченгетата всеки път си намираха по нещо. Ако не ти е чиста съвестта, видиш ли синия буркан да мига, плюеш си на петите. И това тук е същото, обзалагам се.

— Лошият се спасява, ако никой не го гони — отбеляза Остин. Петното изпревари друг съд със същия курс, все едно че мина покрай остров. — Според мен тия приятели се движат с около петдесет възела.

Макгънти подсвирна тихичко.

— Това ми изглежда голям кораб. Не знам съд с такива размери, който да се движи с подобна скорост.

— Аз знам. Наричат ги «Бързоходци». Нова конструкция. Строи ги компанията «Торникрофт и Гайлс». Използват полуглисиращ корпус и водни турбини, като избягват по този начин неблагоприятния ефект от частичния вакуум, който създават витлата. Дори ако прекарва контейнери, един бързоходец може да се движи с четиридесет и пет възела. А по-новите модели сигурно и с повече. Капитане, забеляза ли големи кораби наоколо, преди нападението?

— По тия места движението е натоварено. — Макгънти бутна шапката си назад, сякаш това щеше да му помогне да си спомни. — Много кораби, главно риболовни, кръстосват насам-натам. Дали сме видели тоя специално? Може би. Клечеше един такъв голям на около миля от нас, но се загуби в мъглата. Аз бях зает с операцията.

— Струва ми се, че ако погледнем в корабния регистър, ще намерим «Халкон индъстриз», вписани като собственик.

— Не можем ли да поискаме помощ от въздуха? — попита Макгънти.

— Невъзможно е в тая мъгла. Но дори и да го намерим, какво от това? Трябва ни заповед за обиск, за да се качим на борда.

Завала слушаше мълчаливо, с непривично стиснати устни за него.

— Нещо ме притеснява в цялата работа — каза той. — Тия приятели знаеха къде сме и с какво се занимаваме. От къде? Ние решихме да се заемем с това едва преди няколко дни. И не сме рекламирали намеренията си.

Остин и Макгънти се спогледаха.

— В тази операция са включени много хора. Всеки от тях би могъл да изпусне нещичко и работата да се разчуе. — Остин и сам не вярваше на това обяснение. Нападателите бяха твърде добре подготвени.

Не след дълго, вятърът промени посоката си и изгони мъглата. Донатели се сбогува с капитана и хората от НАМПД и замина с яхтата си заедно с Антонио.

Остин обеща на оцелелия от «Дориа» да го държи в течение за всяка следваща стъпка.

«Морският дявол» зацепи водната повърхност, мина край Кейп Код и те скоро можеха да наблюдават светлините на самолетите, кацащи и излитащи от летище «Логън». Отмиваха островите пред пристанището на Бостън и швартоваха 121на един кей, недалеч от Аквариума. Остин се свърза с превъзбудения доктор Орвъл и го помоли да уреди транспорт за камъка. Двамата със Завала последваха камиона до Харвард и се увериха, че е на сигурно място. Орвъл каза, че ако трябва, цяла нощ ще се занимава с йероглифите, и ги покани да останат. Остин отклони поканата. И двамата със Завала бяха капнали от събитията през деня, а и искаха да хванат ранен полет за Вашингтон. След лека вечеря, пиха по едно ирландско уиски с Макгънти преди лягане, мушнаха се в койките си и заспаха почти начаса.