Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Бомба!

С едно отрязано въже предницата на бронирания камион увисна заплашително под ъгъл спрямо стената. Фаровете гледаха право надолу. Отдалечилият се на безопасно разстояние Завала си помисли за миг, че колата ще си остане в това положение. Но цялото тегло на машината се оказа прекалено голямо само за едно въже, то се скъса и камионът се отдели от стената. Гмурна се в тъмното, за да се присъедини към автоморгата сред огромен облак тиня, завлякъл със себе си костите на своите защитници, камъните и мятащия се водолаз.

Всичко това отне само няколко секунди. Оцелелият нападател бе видял светкавичната атака на Остин и с удивление забеляза изчезването на камиона, но се окопити бързо от шока си. Остин едва бе успял да овладее положението си в пространството и още му се виеше свят, когато яркият лъч на фенерче избухна в очите му. Включи дюзата, като си даваше сметка, че през времето, докато слезе няколко метра, ще бъде лесна мишена. Стисна зъби и се приготви за палещата болка, която със сигурност щеше да дойде. Ослепителната светлина не слизаше от лицето му, после рязко се метна встрани и той видя бясно ритащата фигура на противника си.

Завала!

Видял опасността, надвиснала над Остин, Завала бе приближил нападателя отзад и го захвана под въоръжената ръка и шията, като го извади от равновесие. Бореха се като два чудовищни робота в забавен кадър. В лявата си ръка Завала държеше резачите, но скоро му стана ясно, че мъжът няма да стои мирен достатъчно дълго, та да може да му пререже някой цип, както бе имал намерение. Нескопосната хватка започваше да се изплъзва, а и поначало си бе изморен от цялата тая сутрин.

Да импровизираме, спомни си Завала.

Пъхна резачите в отвора на страничната дюза на противника. Тя ги изтръгна от ръката му. Пропелерът вътре стана на парчета. Завала се дръпна. Мъжът включи и двете дюзи, за да избяга, но заработи само едната и той се впусна в нежелан танц. Завъртя се из тъмното към собственото си крушение.

Оръжието на нападателя, с тегло равно на теглото на изместваната вода, се рееше в пространството, докато Остин го хвана с непохватните си щипки. Оръжието бе примитивно по конструкция, но изработено от съвременни материали, един смъртоносен инструмент под водата, където огнестрелните му събратя бяха безполезни. Към него бе прикрепен подобен на люлка магазин с шест стрели вътре. Късите стрели бяха снабдени със стабилизатори в единия край и с четири остри като бръснач плоскости в другия. Те можеха да разпорят алуминиевите доспехи, както отварачка консервена кутия. Огромните механизми бяха направени така, че даже и с непохватните пръсти на костюма да може да се зареди стрела за стрелба.

Приближи се Завала.

— Какво е това? — попита все още задъхан от срещата си по борба.

— Прилича на осъвременен арбалет.

— Арбалет! Последния път бяха пищови за дуел — каза Завала с възхищение и погнуса. — Следващия път сигурно ще замеряме лошите с камъни.

— Просякът няма право на избор, Джо. Чудя се дали това нещо наистина работи. — Остин опря приклад о рамо и се прицели. — Изглежда смъртоносно, но имам усещането, че не е ужасно точно, освен отблизо.

— Ами, ето ти възможност да провериш лично. Привидения на един часа 120.

Две призрачни светлини зашариха през отвора в търбуха на кораба. Още двама водолази, и двамата въоръжени, и двамата по-малко склонни да попаднат в засада от своите предшественици.

— Не мисля, че тия ще можем да ги прекараме така лесно — отбеляза Завала. — Те сигурно са били във връзка с другите по радиото и имат представа какво ги очаква.

— Все пак имаме няколко точки аванс. Те не знаят, че сме въоръжени. А засега не знаят и къде сме.

Остин прецени възможностите. Можеха да се скрият, но в крайна сметка щяха да се издънят, поради изтощение. Твърдите костюми не бяха предназначени за изпълнение на новите им задачи и в крайна сметка, щяха да изчерпят и енергията си, и въздуха.

— Добре, да им покажем къде сме! Бих хвърлил ези-тура да видим кой ще бъде стръвта, но нямам монета. Ти как си в имитирането на светулка?

— Само си приготви арбалетчето, Робин Худ.

Нашествениците бяха спрели, озадачени от своя въртящ се другар, който се блъскаше в стените на гаражното помещение. Завала включи всички светлини по себе си и започна да примигва с тях за по-голям ефект. За миг повися така в пространството, приличащ на някакъв фантастичен пътен знак. После изчезна. Това привлече вниманието им.