Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Може би имам по-добра идея — каза Остин. — Мухоловката на Златния телец.

Като държеше под око отвора на трюма, той обясни плана на Завала.

— Семпло и нагло — отбеляза Завала. — Но това решава въпроса само на един. Ами останалите?

— Ще импровизираме.

Завала вдигна резачите като индиански войн, изровил томахавката на войната, за да се изправи срещу карабините на кавалерията, и се стопи в тъмнината около предната част на камиона. Остин откърти капаците на още две метални касети.

Все едно че отваряше кутии, пълни със звезди. Даже и под водата, блясъкът на диаманти, сапфири и рубини беше ослепяващ. Аранжира грижливо кутиите в редичка, така че ясно да се виждат, и ги подпря отдолу. Сложи тук-там по някой череп за по-голям ефект и също се скри в изкуствената нощ на корабния трюм. Висеше в пространството, като гледаше ту към камиона, ту към отвора в търбуха на кораба над себе си. Макар че вътре в твърдия костюм беше прохладно и сухо, той се изпоти.

В отвора се появи сияние, после през него се вмъкнаха, като порове в заешка дупка, двама гмурци. Лъчите от фенерчетата им кръстосваха тъмнината в най-различни посоки. Като наблюдаваше предпазливото им промъквате, Остин си спомни колко внимателно бяха навлезли със Завала, колко нервни бяха при първото запознаване с неизвестното, при ориентирането си в тоя преобърнат свят, където горе и долу вече не означаваха нищо определено. Разчиташе на първоначалното объркване. Както и на естествената предразположеност на погледа да се концентрира върху единственото видимо нещо при пълен мрак, бронирания камион — така не на място и не навреме тук.

Водолазите се движеха насам-натам и вероятно обсъждаха възможността да попаднат в капан. Приближиха камиона, държаха се близо един до друг, приспособяваха се към течението и приближаваха, докато лъскавите им костюми най-накрая се откроиха в четириъгълника.

Остин изруга. Бяха рамо до рамо. Докато оставаха така, планът му бе мъртъв, а може би двамата със Завала също. Но човешката природа надделя. Единият избута другия настрани. Сега бе точно в средата на отвора, леко приведен, с глава вътре в товарното помещение. Устните на Остин се извиха в свирепа усмивка. Привързаността се заплаща, приятел. Обади се на Завала:

— Тръгвам на таран.

— Рязането започва — отговори Завала.

Остин включи и двете странични дюзи на пълна мощ и се насочи към задницата на камиона. Потегли бавно и постепенно набра скорост, след като половиния тон преодоля спирачките на инерцията и водното съпротивление. Летеше право към камиона, като топка за боулинг, насочена към последната права кегла, като се молеше човекът да не мърда. Не искаше после цяла вечност Завала да му натяква в отвъдното, как в последните си житейски мигове се е правел на снаряд.

Късметът не му изневери. Водолазът продължаваше да фиксира елмазите, вероятно си правеше сметка как да ги отмъкне.

Остин се целеше в широкото метално дъно на костюма, точно под твърдата пластмасова черупка, която пазеше дихателните бутилки, като броня на костенурка. По дяволите! Отиваше твърде ниско. Издигна се леко. Право по курса.

— Хайде! — изкрещя той, макар да си даваше сметка, че е излишно да повишава тон.

Докато се носеше напред, прибра крака като момченце, скочило отвисоко трупешката в басейн. Опита да си представи, че е в невидим бобслей, но понеже бронята му пречеше, успя само да сгъне колене.

Завала действаше трескаво. Резачите бяха вече прекъснали част от стоманените нишки на въжето, придържащо предната част на камиона. Опасяваше се да не би да го пререже твърде бързо. При командата на Остин напрегна всичките сили, натрупани по време на хилядите часове, прекарани насаме с боксовия чувал, за да приближи дългите рамене на резачите. В централната част на въжето все още имаше някакъв живот, но после клюноподобните остриета се впиха като хищни зъби в плячка.

Остин се опита да протегне крака, но металните му колене се удариха в задника на мъжа, вперил влюбен поглед в съкровището. Без костюма, Остин би си изкълчил ставите, подобно на скиор при усукано падане, но твърдото съоръжение го спаси. Водолазът излетя навътре като ударен от бик на корида, а Остин се завъртя безконтролно в пространството.

Другият се замята в напразни опити да се измъкне, но апаратът му се бе закачил в един от стелажите в товарното помещение. Остин си имаше друг проблем — каква комбинация от дюзите да използва, за да престане да се върти из пространството и да се стабилизира. Чу вика на Завала: