Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Остин съжали за липсата на директна аудиовръзка. Много му се искаше да чуе коментарите на двамата, когато зърнат увисналия от стената камион. Но и удивените им жестове му бяха достатъчни. След като приключиха с тях, двамата се заловиха със задната врата. Тя не поддаде нито на лоста, нито на механичните ръце на твърдите костюми.

Донатели бе казал, че убийците, ликвидирали охраната на камиона, просто захлопнали вратата. Тя по-скоро бе блокирана от ръжда, отколкото заключена, помисли си Остин. Горелката лумна и водолазът насочи подобния на скалпел пламък към бравата и пантите. Посипа се водопад от ръжда и искри. Отново опитаха с лоста, като и двамата водолази го натиснаха с гърбовете си. Вратата падна и кафеникав облак се размина с нахлуващата навътре вода, за да обгърне четиримата мъже. Когато той се уталожи и водата стана що-годе прозрачна, Остин приближи ръба на отвора и огледа вътрешността на камиона с помощта на фенерчето си.

Всичко бе затрупано от метални касети, изпопадали от стелажите на колата. Водата бе отмила остатъците от дрехи, коси и разложена плът и голите черепи се хилеха в светлината на лъча, сякаш току-що изстъргани. Костите се бяха струпали в едната страна на помещението, размесени с всичко останало. Остин направи място на партньора си. Завала остана за малко безмълвен. После каза:

— Прилича на костница в мазето на испанска или мексиканска черква.

— По-скоро на кланица — мрачно уточни Остин. — Паметта на Анджело Донатели е доста добра. Тия касети сигурно са пълни със скъпоценностите, дето са прекарвали. — Насили се да избегне незрящите погледи на черепите. — Ще се оправим с тях по-късно.

Направи знак към другите и те приближиха, за да разгледат камиона отблизо. Когато им обясняваше за каменната плоча, Остин бе добавил:

— Ще попаднете и на малко човешки кости. После ще ви разкажа как са попаднали там. Надявам се, че не сте суеверни.

Мъжете огледаха вътрешността и поклатиха глави, но се окопитиха бързо. Водолазите на НАМПД бяха професионалисти. Те влязоха в камиона и започнаха да разместват кости и касети. Скоро се показа твърдият край на сиво-черен предмет.

Отдавна загубеният говорещ камък.

Докато водолазите разчистваха вътрешността, Остин и Завала се върнаха при звънеца и донесоха полиспаст 119, както и края на въжето от бордовия винч на влекача. Костите бяха почтително подредени в купчинка. Касетите бяха отстранени, освен една, оставена да бие на очи. С голяма тържественост единият водолаз я отвори. Светлината заподскача по повърхността на спиращо дъха съкровище от диаманти, сапфири и други скъпоценни камъни.

Остин усети как Завала дълбоко вдишва.

— Това тук трябва да струва милиони.

— Може би и милиарди, ако и останалите касети са същите. Това потвърждава тезата, че не грабеж е бил мотивът за убийствата. — Остин даде знак на водолазите да махнат касетата и закрепи полиспаста за ръба на отвора. Завала носеше примка от стоманено въже. Водолазите я нахлузиха върху камъка, а после прикрепиха въжетата от полиспаста и винча към нея.

Остин знаеше, че усилието на теглене трябва да се приложи точно в центъра на тежестта. Знаеше още, че такова нещо рядко се случва. Това е все едно да съветваш някого да вдига тежест с крака, а не с гърба си. Съветът е добър, но я опитай да го изпълниш в тесен килер или под стълбище! Основното въже се спускаше в трюма, а после под ъгъл влизаше в камиона. Полиспастът щеше да прибави своето усилие и донякъде да приближи посоката му към хоризонталата.

Остин боравеше с много неизвестни. Едно от тях беше теглото на камъка. Всеки предмет се изтласква нагоре със сила, равна на теглото на изместваната от него вода. Остин знаеше, че във водата камъкът ще бъде по-лек, но след като собственото му тегло оставаше неизвестно, голяма полза от останалите знания нямаше. Поискал бе от Макгънти двоен полиспаст с едно въже, което удвояваше теглещата сила. С други думи, бяха направили всичко възможно да компенсират необичайното положение на товара и странните ъгли на придвижването му.

Следващият проблем след измъкването на камъка от камиона, както зъболекар измъква зъб, щеше да бъде възможността той да замине към дъното на трюма. Разрешението се криеше в използването на спасителни пластмасови тръби — сравнително нова технология. Продълговатите найлонови тръби бяха предназначени за изваждане на потънали съдове. Всяка от тях можеше да издигне тон и половина. На практика бяха в състояние да измъкнат целия камион на повърхността.