Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Времето на плитчините оправда репутацията си. Когато Остин и Завала се измъкнаха от леглата тая сутрин, въздухът беше прозрачен. Къдравите вълнички бяха изчезнали и океанът приличаше на огледало. Полираната му повърхност отразяваше накацалите по нея морски птици. Чифт черни плавници разрязаха водата. Делфини. Според Макгънти те носеха късмет и държаха акулите настрана. Течението на повърхността бе един възел. Капитанът предсказа гъста мъгла и усилване на течението, но щяха да се справят.

Затворени в тежките костюми, двамата от НАМПД бяха спуснати във водата с помощта на кран. В продължение на няколко минути, изпробваха екипировката си под самото водно огледало. Рамото на крана отново се подаде над борда и спусна дебело стоманено въже, разклонено на четири по-тънки, завършващи с яки стоманени куки. Хванаха ги здраво с механичните ръце! Вертикалните дюзи ги потопиха в индигото на океана с тихо жужене. «Морският дявол» беше закован точно над корпуса, с помощта на четири котви — две откъм носа и две откъм кърмата, като към всяка водеше стометрова, потънала в пясъка верига. Това бе жизнено необходимо. Иначе въздушният звънец щеше да се люлее като махало.

Макар че твърдите костюми бяха снабдени със светлини, а и те носеха фенерчета, изкуственото осветление се оказа излишно. Видимостта беше поне девет метра и смътните очертания на кораба се открояваха на фона на по-светлото дъно. Насочиха се към мястото, където част от корпуса проблясваше в студена, пулсираща светлина.

В средата на трептящото синкаво петно, двама водолази се бяха вкопчили в катурнатата лява страна на кораба, като насекоми в дънер. Единият бе коленичил и работеше с горелка за рязане, а другият следеше шланга, който ѝ подаваше гориво, както и за общото състояние на нещата. Двамата бяха спуснати с помощта на воден звънец, който им служеше за асансьор и подводно убежище.

Самият звънец беше закачен на края на спуснато от палубен винч на «Морският дявол». Стоманено въже и висеше на няколко метра над корпуса. Имаше формата на пропанов лагерен фенер. Четирите му страни бяха леко извити към ръбовете, а горната част бе сплескана, за да осигури отвор за носещото въже. Малко под него, в съоръжението влизаше комуникационен кабел, който осигуряваше и енергия. Към външната страна на корпуса бяха прикрепени резервоари за дихателна смес и гориво за горелката. Долната част на звънеца беше отворена, но водата не можеше да нахлуе в него поради съпротивлението на въздуха. През отвора, към водолазите се виеха като змии «пъпните» върви, които ги снабдяваха с дихателна смес и топла вода за двойните костюми. Всеки от двамата имаше на гърба си аварийна дихателна бутилка.

Водолазите работеха над очистен от анемониите участък от стоманената обшивка, върху който личеше черната корабна боя. Високата температура на дъгата от магнезиевия електрод бе очертала около правоъгълната гаражна врата дълга, обезцветена ивица. Вторият водолаз забеляза приближаващите жълти балони. С бавно движение, станало навик, в течение на дългата работа под вода, той пое краищата на стоманеното въже от Остин и Завала. Хората от НАМПД можеха да се свързват помежду си и с кораба, но не и с двамата водолази тук, освен в звънеца. Това не тревожеше Остин, доколкото всеки елемент от плана бе преповтарян много пъти от всички участници, а мълчаливите знаци бяха достатъчно изразителни.

Коленичилият спря горелката, когато забеляза новодошлите. Показа им четирите ъгъла на плочата, в които бе пробил двойни отвори, и посочи с палец нагоре. После двамата с партньора му закачиха стоманените куки към отворите. Отдалечиха се на няколко метра и единият направи с ръка движения сякаш дърпа въженцето на локомотивна свирка.

Остин се свърза с палубата:

— Готово. Вдигайте.

Съобщението бе предадено на краниста и въжето се опъна като тетива на лък. Минаха няколко секунди. Нищо не се случи. Рамката около вратата бе надупчена като перфокарта. Остин тъкмо се питаше дали няма да са необходими още дупки, когато от корпуса избухна облак мехурчета. Вратата се отскубна с приглушен тътен. Остин инструктира хората на палубата да завъртят крана и да я пуснат върху корпуса.

Огромен отвор зееше в борда на кораба на равнището на палуба В. Каютите от туристическа класа бяха натъпкани в предната и задна част на тази палуба, както и на палуба С под нея. Предната част на палуба В се разделяше на две от autoritmessa, помещението с деветте леки коли и бронирания камион.