Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Остин си даваше сметка, че тази може да се окаже една от най-трудните задачи в пъстрата му кариера. По свой начин по-трудна от изваждането на иранския контейнеровоз или на руската подводница.

— Благодаря за предупреждението, капитане! Моето намерение е да подходим към въпроса, сякаш търсим нещо в голямо корабно гробище. Нещо като дъното на Ийст Ривър. Може би сте прав. Може би задачата е непосилна. Но мисля, че трябва да се хвърли един поглед. — Остин се усмихна. — Току-виж сме намерили крика на мистър Донатели.

Макгънти избухна в мощен смях.

— Е, ако е за зелен хайвер, зеленото е любимият ми цвят. Какво ще кажете да пием за нашия успех?

Донатели отвори грапата и сипа на всички с професионална елегантност, която не го бе напуснала.

— Между другото, обадиха се момчетата от въздушния звънец долу — каза Макгънти. — Готвят се да прорежат корпуса. Казах им да подготвят нещата и да вървят да почиват. Утре заран ще свършите работата.

— Да пием за невъзможните задачи и загубените каузи — вдигна чашата си Остин.

Тихият смях заглъхна отведнъж, когато Донатели тържествено вдигна високо своята чаша:

— За «Андреа Дориа» и душите на всички, които намериха смъртта си на борда му.

Пресушиха чашите си в мълчание.

←115

Bene — (итал.) добре.

Животът никога не беше еднообразен за сребролюспите риби ята, самонастанили се в луксозните каюти на «Андреа Дориа», стрували хиляди лири на първоначалните си обитатели. Но нищо не би могло да подготви жителите на този призрачен, синкав свят за пристигането на двете най-странни рожби на дълбините. Облите им тела бяха покрити с лъскава жълта кожа. Гърбовете им бяха защитени с черни раковини. В средата на кръглите им глави се мъдреше едно-единствено око. От долния край на тумбестите им тела стърчаха по два израстъка. Други два, по-къси и с пипала накрая, се подаваха от горния край. Най-интересни бяха тихо бръмчащите плавници — по един от всяка страна.

Съществата висяха в пространството, като балони над парад. Тихият смях на Завала се чу в слушалките на Остин.

— Казвал ли съм ти колко много приличаш на човечето на Мишлен 116?

— След вечерята с Макгънти снощи, нищо не може да ме учуди. Анцугът ми стяга около пояса.

Твърдият подводен костюм е бил наречен така, вероятно от някой късоглед. «Анцугът» всъщност представляваше скроена по тялото подводница. Кованата алуминиева обшивка си беше подводен корпус. Реактивните дюзи за придвижване, по вертикала и хоризонтала, се управляваха с краката Снабдени с инсталации за рециклиране на дихателната смес, костюмите осигуряваха шест до осем часа престой под вода, плюс четиридесет и осем — поддържане на жизнените функции при злополука. Съоръжението тежеше близо половин тон, но във водата — не повече от четири килограма. То даваше възможност за лесно придвижване, дълъг подводен престой и отстраняваше необходимостта от декомпресия. Основен недостатък беше обемът. Да се мине с него по маршрута на Донатели би било самоубийство. Щяха да се омотаят в жици още в първите минути.

Докато изработваше плана за подводните работи, Остин се запозна с всички предишни опити, успешни или не. Стигна до заключението, че подходът на Гимбъл е бил правилен. Експедицията от 1975 опитва с подводница, но тягата ѝ се оказва слаба, за да се справи с течението. Въздушният звънец, използван като асансьор и работна база, бил с неправилно изчислен баласт и трудно се поддавал на управление. Остин беше впечатлен от обстоятелството, че при използване на надводна техника посредством «пъпна връв» са били постигани сериозни резултати, въпреки крайно неблагоприятните външни условия. Всъщност именно така са успели да проникнат в гаража. Експедицията на Гимбъл от 1981 била по-добре подготвена. Въздушният звънец работел както трябва. Въпреки пречките от всякакъв вид, включително и отвратителното време и течение, което преплитало «пъпните» връзки, водолазите успели да намерят сейфа и да го закачат за крана.

В крайна сметка, Остин се спря на комбинация от твърди костюми и «пъпна» техника. Организира сравнително добре екипирана експедиция. От баща си получи «Морският дявол» с екипажа му. Гън проучи изследователските планове на НАМПД и съумя да достави въздушен звънец и бордова барокамера с истински душове и легла в нея. Миниподводницата, с разнообразните си функции, беше неочакван плюс. Най-важна придобивка бяха шестимата водолази, пристигнали с цялата си техника, по въздуха от Вирджиния. Едва стъпили на борда на «Морският дявол», те се заеха да подготвят пробив в корпуса на кораба, като работеха непрекъснато на смени.