Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Което показва, че човек трябва да си държи по един ролс на всеки континент.

Остин се плъзна над колата и забеляза непривичните очертания на друга.

— Това трябва да е експерименталният образец, изработен от Гиа за Крайслер. Жалко, че го няма Пит. Той би минал през огън и вода, за да се сдобие с нещо подобно за колекцията си.

— В дадения случай, ще трябва да мине и през доста тиня.

Колите лежаха една върху друга, покрити с огромно количество отпадъци и тиня. Остин помисли да отстранят боклуците, но това си бе чисто упражнение за ума. Твърде опасно, скъпо и времеядно. Всеки опит би вдигнал облак тиня, който нямаше да се уталожи с дни.

Според казаното от Донатели камионът би трябвало да е най-отгоре върху купчината. Би следвало да се вижда. Можеше ли да греши възрастният човек? В оная нощ е бил в страхотен стрес. Може би колата е в друг трюм. Остин изръмжа. Толкова усилия отидоха за прорязване на отвора. За втори опит нямаха нито средства, нито време. Цялата материална част му бе отпусната само за няколко дни.

Съмненията се засилваха с напредването на времето. Огледаха всеки квадратен метър от бунището.

— Каква е съдбата на оня план с пинг-понговите топки? — попита Завала.

— В цял Китай няма достатъчно. Какво ще кажеш?

— Мисля, че Анджело Донатели е един сърцат мъж. Това тук е може би най-големият уред за заблуда на сетивата в цялата Вселена. Да не повярваш, че сме на планетата Земя. Чувствам се като муха в буркан с мед.

— Почвам да се питам дали камионът изобщо е тук?

— А къде би могъл да е?

— Ще ми се да знаех.

— Нина ще остане разочарована.

— Знам. Дали да не излезем да съобщим лошата новина?

— Нямам нищо против. Мехурът ми се оплаква, че съм изпил много кафе тая сутрин.

Включиха вертикалните дюзи и с бавен и равномерен ход се насочиха към мигащия ориентир. През цялото време насочваха фенерчетата в различни посоки, за да не се натъкнат на някое неочаквано препятствие. Фенерчето на Завала изтръгна някакъв предмет от тъмнината в ъгъла, отмина го и пак се върна върху него.

— Кърт — обади се той развълнувано, — има нещо там.

Спряха издигането. Остин видя две червени очи да светят в мрака.

След повече от час в тоя извънземен свят първата му мисъл бе, че са изправени, лице в лице, пред някакъв огромен морски звяр, избрал трюма за свое леговище. Насочи лъча към двете очи и пулсът му се засили. Не може да бъде! Двамата се приближиха и насочиха мощните лъчи към ъгъла.

— Проклет да съм! — казаха в един глас.

←116

човечето на «Мишлен» — рекламна фигура на френската фирма за автомобилни гуми Michelin, представляваща надуто като балон човече.

←117

Baja cantina — (исп.) Дълбоката (подземна) кръчма.

←118

Пасарел — тясна метална пътека над жп или изобщо над повърхността, в помещение или на открито.

Десетилетия преди Остин и Завала да се доберат до гаражното помещение на «Андреа Дориа», един от неговите офицери предвиди мрачната възможност, няколкото тона желязо на камиона да изпомачкат всичко из трюма, при по-силна буря, и разпореди да го закрепят към пода със стоманени въжета. Повече от половин век по-късно, въжетата продължаваха да държат колата под прав ъгъл спрямо вертикалната стена, служила едно време за под на гаража.

Черното туловище беше проядено от ръжда, гумите се бяха разкашкали в противна трепереща маса. Никелираните части бяха запазили помътнял блясък, но камионът си бе останал цял. След като направиха толкова подробен оглед, колкото условията позволяваха, Остин и Завала напуснаха трюма. Другите водолази се бяха оттеглили в звънеца и Остин не ги осъди за това. Тяхната подавана дихателна смес се вдишваше осем пъти по-трудно от неговата.

— Кажете на Донатели, че открихме камиона — обади се Остин на Макгънти.

— Дявол да го вземе! Сигурен бях, че ще се справите. Достъпен ли е за изваждане?

— С малко късмет и подходящи инструмента. Приготвил съм ви списък за пазаруване.

Остин бързо издиктува какво му трябва.

— Добре. Ще спуснем нова смяна. Ще ви донесат всичко, каквото трябва.

Звънецът се издигна към повърхността и двамата водолази в него отстъпиха местата си на други двама, които излязоха от барокамерата. Когато звънецът се спусна отново, към стените му бяха прикрепени исканите от Остин инструменти. Преди да напуснат кораба, новите водолази бяха инструктирани от Остин по радиото. Те се измъкнаха изпод долния ръб на звънеца и доплуваха до отвора. Остин и Завала влязоха първи. Другите ги последваха, помъкнали отзад животоподдържащите маркучи. Единият носеше оксиженова горелка.