Цилиндричната кула от зелено стъкло на НАМПД им се стори като приветлива светлина на спасителен фар, докато таксито курсираше из непредвидимите течения на столичния трафик. Остин и Завала се бяха качили на морската совалка до летище «Логън» и се прибраха във Вашингтон в късния преди обед. Макгънти се сбогува, като им изкара въздуха с мощни потупвания по гърба, а на Остин присъди най-високата оценка: «Крушата не пада по-далеч от дървото».
— Какво ли има предвид семейство Траут — прекъсна Завала мисловния процес на Остин.
Той се бе обадил предната вечер на съотборниците им от борда на спасителния кораб, за да ги осведоми за битката на «Дориа» и изваждането на плочата. Гемей му бе казала, че двамата с Пол разполагат с нова информация, която ще им предадат на следния ден. Остин беше твърде изморен, за да разпитва. Двамата Траут и Хирам Йегър чакаха в заседателната зала от първото им събиране. Руди Гън се появи след миг, за да съобщи, че Сендекър е на ранен обяд в Белия дом. Адмиралът можеше да се отърве от една покана на вицепрезидента, но на президента — не.
Гемей откри срещата:
— Всички сте запознати, така че няма да се разпростирам върху приключенията ни с доктор Чи в джунглите на Юкатан. Както ви е известно, открихме огромно количество древни предмети от културата на маите, приготвени за изнасяне от страната. Складът беше удобно разположен с оглед на сухоземни и водни комуникации. Стотиците екземпляри бяха събирани от най-различни места — както известни на науката, така и неизвестни. В процеса на инвентаризацията, доктор Чи установи наличието, освен на керамични съдове и на известен брой каменни барелефи, видимо изрязани от стените на майски постройки с помощта на ъглошлайф. Необичайният морски мотив във всички тях, изглежда, е привлякъл погледа на чиклеросите. Според доктора всички тези фризове са отмъкнати от храмове обсерватории, подобни на един, който ми бе показал на мястото, наречено от него МТИ. Имаше един проблем — не беше ясно откъде са взети отделните парчета.
Тя замълча, докато Траут раздаде на всички по една от папките, които бе струпал пред себе си. Гемей изчака да утихне шумоленето на хартия и продължи:
— На горния лист виждате осем скици, направени от доктор Чи. Тези профили изобразяват бога на маите Кетцалкоатл, който е познат и под името Кукулкан. На пръв поглед, профилите изглеждат едни и същи, но ако ги разгледате по-внимателно, ще забележите малки разлики.
Негър се възползва от тънкия си усет към детайла:
— На тази тук долната челюст е малко по-изпъкнала — каза той. — А тук веждата е по-дебела.
Гън присви очи.
— Тоя приятел изглежда, като че ли са му държали носа във винкел.
Гемей се усмихна самодоволно като класен наставник.
— Бързо схващате, господа. Тези различия в образите указват различните места, откъдето произхождат. Всеки град е изобразявал бога по свой специфичен начин.
— Както бухалът е бил символ на древна Атина? — обади се Остин.
— Именно. Но в този случай богът изобразява и планетата Венера.
Остин се размърда нетърпеливо с поглед над главите на останалите. Очаквал бе да чуе нещо конкретно, свързано със случая, а не лекция по майска теология.
— Гемей, всичко това е много интересно — каза той, без да прави опит да прикрие нетърпението си, — но не разбирам накъде биеш.
Тя му отвърна с обезоръжаващата си момчешка усмивка:
— Всички тия образи са взети от релефите с корабите.
Вниманието на Остин се изостри начаса. Той се наведе напред.
— Финикийските кораби?
— Засега не знаем със сигурност финикийски ли са или не. Но с положителност можем да кажем, че тези картини изобразяват едно събитие — чуждоземни кораби и чуждоземни гости биват приветствани от маи.
Пол Траут се намеси:
— Доктор Чи вече предположи, че плочите са изрязани от стените на различни обсерватории. С помощта на профилите той ги локализира. Тези съоръжения на маите са пръснати из цяла Централна Америка. Но доколкото му е известно, само осем от тях имат фризове с морска тематика.
— Значи, имаме осем идентични обсерватории в различни места, посветени на Венера, ориентирани съобразно нейния цикъл и всичките свързани по някакъв начин с мистериозните кораби — обобщи Остин.
— Точно така — потвърди Гемей и продължи: — В основата на всичко се крие числото осем. — Забелязала неразбиращите погледи, тя поясни: — Кетцалкоатл и Кукулкан са превъплъщения на главното божество на маите — Венера. Те са проследили нейната траектория с непостижима точност. Известно им е, че в продължение на осем денонощия планетата изчезва. Според маите през това време Венера е в подземното царство. За да проследяват движението ѝ, както и на други небесни тела, маите използват различни строителни и архитектурни средства. Входове, скулптури, колони, посоки на улици. Професор Чи смята, че тия обсерватории са част от по-голям план. Карта. Схема. Дори може би груб компютър, изграден за разрешаването на определена задача.
Читать дальше