Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Приближаваме точката, в която се срещат двете челюсти — каза той и посочи картата. Погледна часовника си. — След тридесет секунди сме там. — Остин пак надникна през прозореца. Следваха криволиците на някаква река, която се сучеше като панделка от опаковка на бонбониера, за да се разшири в едно неголямо езеро. След секунди Остин посочи към блещукащата водна повърхност:

— Ето ги. Челюстите на Кукулкан.

— Трябваше да си вземем миниподводницата — каза Завала.

— Нека направим няколко кръга над езерото. Ако не ни обстрелят, ще кацнем.

Завала духна върху стъклата на старомодните авиаторски очила, тръкна ги о ръкава си и ги монтира на носа си. Вдигна палец нагоре и влезе в такъв вираж, че хоризонтът рязко се изправи. Завала прилагаше този дивашки подход към всяко попаднало в ръцете му превозно средство — било подводница, било самолет, построен, когато Хари Труман е започвал първия си президентски мандат 122.

От въздуха, езерото приличаше на огромно, втренчено око. Беше овално по форма и разполагаше с островче, точно на мястото, където би се намирала зеницата му. Езерото не беше голямо — около осемстотин метра дълго и половината от това широко. Реката идваше под остър ъгъл и обикаляше езерото, докато се срещне с неговия излив в противоположния му край. Остин реши, че водният басейн се пълни от горски поточета, които са скрити от дърветата.

Бийвърът описа два кръга, но не забелязала нищо особено. След като пътят очевадно беше чист, Завала насочи машината надолу, сякаш имаше намерение да пробие дупка в езерото. В последния момент я изправи с маниера на пикиращ бомбардировач и елегантно я снижи, докато понтоните докоснаха водата. Самолетът подскочи няколко пъти като хвърлено по повърхността плоско камъче, оставяйки двойна пенеста следа и накрая спря по средата между брега и островчето. Пропелерът спря изведнъж, а Остин рязко отвори вратата. При спряна машина, тишината можеше да се среже с нож. Завала съобщи на кораба координатите им, а Остин огледа с бинокъл езерото, ниските скали и островчето, като без да бърза, се убеди, доколкото беше възможно, че са сами в околността.

— Всичко изглежда добре — каза той, като свали бинокъла. Присви очи към островчето в средата на езерото. — Нещо в тоя остров ме притеснява.

Завала се наведе над рамото му и дръпна надолу козирката на шапката за голф, за да предпази очите си от слънцето.

— На мен ми изглежда напълно в ред.

— Там е работата, я. Всичко е прекалено идеално. Ако теглиш по една линия от бряг до бряг, от север на юг и от изток на запад, ще се пресекат точно върху островчето. Също като в оптически прицел. Идеалният център.

Завала стартира двигателя и подкара машината с два-три възела. После отне газта и остави самолета да се полюшва близо до острова. Хвърлиха котва и по дължината на въжето разбраха, че дълбочината е над тридесет метра. Надуха гумен сал, качиха се в него от понтоните и бързо преодоляха с весла късото разстояние, като изтеглиха сала върху мочурливата трева. Остин прецени ширината на острова на около десет метра. Приличаше на деформирана черупка на гигантска костенурка. Рязко се надигаше над водното равнище, за да стигне заобления си хребет на около пет метра от него. Без да обръща внимание на гъстите папрати и треволяци, Завала се изкачи на върха. Малко преди да стигне, нададе вик и се дръпна, сякаш го бяха блъснали в носа.

Остин напрегна тяло и ръката му се спусна към пистолета, окачен на бедрото.

— Какво има? — викна той. Първата му мисъл бе, че Джо е стъпил в змийско гнездо.

Кикотът на Завала вдигна ято бели птици във въздуха, подобно на конфети, понесени от вятър.

— Островът е зает, Кърт. Качи се да те запозная със стопанина.

Остин бързо изкачи малкото възвишение и се взря в озъбената челюст на череп, който надничаше през храстите. Разтвори ги и разкри гротескна каменна глава, около два пъти по-голяма от нормалната, издълбана в корниза над правоъгълен отвор. Той зееше в стената на кубическа постройка, потънала в рохкава пръст почти до плоския си покрив с назъбени краища, украсен с цял низ подобни черепи, само че по-малки. С помощта на голям нож Остин разкопа земята и разшири дупката достатъчно, за да може Завала да провре глава и рамене в нея.

Той светна вътре с фенерчето.

— Мисля, че ще мога да се провра. — Натика се вътре с краката напред.

Остин чу силна кихавица и гласа на Завала:

— Донеси прахосмукачка. — Остин разшири още отвора и влезе. Огледа се.