Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Пистолетът на Гусман са насочи натам.

— Назад или ще му прережа вратната жила! — предупреди го Остин. Натисна острието по-силно. По шията на Халкон се проточи струйка кръв.

Едва дишащ през стиснатото си гърло, Халкон изсъска:

— Прави, каквото ти казва!

— Пистолетът в кобура! — заповяда Остин. Знаеше, че Гусман никога не би се разделил с оръжието. Щеше да се опита да го простреля в главата или би пробвал късмета си със Завала.

Гусман се усмихна, със сянка на възхищение върху тънките си устни и пъхна пистолета на мястото му. Тогава Остин нареди на Халкон да хвърли оръжието си.

С пристъпващия наблизо Завала, Остин излезе заднишком от помещението, като дърпаше живия си щит надолу по стълбите към голямата зала. Гусман ги следваше с небрежна стъпка, докато стигнаха в кръга слънчева светлина, идваща от дупката на покрива.

Халкон бе преодолял изненадата си.

— Това напомня мексиканска засада — каза той със задушен, но уверен глас.

Тънка струя вода се изсипа отгоре им. Всички освен Остин вдигнаха поглед.

— Не е дъжд, ако този въпрос ви вълнува. Гръмотевиците, които чухте преди няколко минути, бяха всъщност експлозии. Използвах дистанционни детонатори, за да взривя дигата между реката и езерото. В момента милиони литри нахлуват насам.

— Не вярвам — излая Халкон.

— А може би трябва да повярвате, дон Халкон — каза Гусман. — Мистър Остин не лъже за детонаторите.

— Не бихте могъл да предвидите събитията — заяви Халкон.

— Точно така. Първоначалният ми план беше да взривя дигата, след като си тръгнем, за да ви затрудня при откриването на храма. Но сега поне ще си умрем заедно.

Отгоре им внезапно се изля нов водопад, само че по-силен.

— Мисля, че това са само първите резултати от експлозията. Налягането от водоема вече трябва да е съборило стената изцяло. Притокът се е увеличил. Няма да мине много време и дупката, която пробихте, ще се наводни. Нямам представа колко ще трае, но на ваше място не бих се задържал тук.

Гусман погледна към въжената стълба и сякаш загуби част от желязното си самообладание.

— Трябва да се махаме — каза той.

— Не и без съкровището.

— За мен е безразлично — подчерта Остин. — Както казахте, ние двамата сме мъртви.

Отново се изля вода, но този път, вместо да спре, тя се превърна в постоянен порой.

— Дон Халкон… — в гласа на Гусман се усещаше страх.

— Той лъже, глупако — каза му Халкон с погнуса.

— От това съкровище няма полза за никого, ако не лъже — отговори Гусман.

Погледът на Халкон се изпълни с омраза.

— Никога не си бил нещо повече от жадуващ да убива кретен. Още от деня, в който баща ми те нае — каза той презрително. — Ти не си в състояние да съзреш великото!

Лоша усмивка опъна устните на Гусман.

Водата се лееше като из ведро право отгоре им, така че трудно се виждаха един друг, но никой не помръдваше.

— Истинска дилема, нали Гусман? — подигравателно извиси тон Остин. — Да бъдеш лоялен към побъркания си шеф и Братството или да се удавиш. Искрено желая да уредите семейните си недоразумения, но ще трябва да направите това в мое отсъствие. Това е сигналът, Джо!

Завала се затича към водата в другия край на помещението и се гмурна. Остин хвърли острието, сграбчи Халкон отзад и с цялата тежест на тялото си го тласна към Гусман, който се разсея за миг от спринта на Завала. Двамата се скупчиха на земята, но още докато падаше, Гусман изваждаше пистолета от кобура. Остин тичаше към водата. Гусман беше на крака и стреля, но мишената му едва се различаваше в сумрака и той не улучи. Остин се хвърли във водата.

Гусман изруга и тръгна след него. Усетил водния поток около глезените си, само след няколко крачки той проумя, че по-нататъшният му престой на това място беше равносилен на самоубийство. Това убеждение се засили, когато се обърна и видя, че Халкон го изоставя и се насочва към стълбата. Явно мечтите му за слава бяха отстъпили най-сетне пред повелите на инстинкта за самосъхранение. Той с мъка напредваше през надигащата се вода, докато застана под дупката, през която се изливаше една малка Ниагара. Ослепен от водата, посегна към стълбата, но тя му се изплъзна. Стисна решително зъби и опита отново. Този път успя да хване едно от стъпалата.

Когато започна да се изкачва, някаква ръка го сграбчи за глезена и го задърпа надолу. Гусман обгърна с ръце коленете на Халкон и го задърпа с цялата си тежест надолу. Халнон увисна на една ръка, а с другата измъкна от кобура пистолета, който бе прибрал и замахна с цялата мощ, събрана в това неудобно положение. Цевта удари плът и кост, но Гусман стискаше отчаяно. Халкон удари още два пъти и постигна желания резултат.