Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Хватката се отпусна. Нападателят се строполи на земята, където тялото му остана неподвижно, опряно на куп парчетии от кораба. Още не се бе предал. Отчаяно се опитваше да се изправи, когато една корабна греда с дължината на човешко тяло, понесена от течението, го удари като таран. Пареща болка разцепи мозъка му. Ослепял с едното око, размахал безцелно ръце, той опита да си поеме дъх и напълни дробовете си с воняща вода. Безразборните му движения станаха бавни и немощни и най-накрая течението го отнесе.

Халкон си имаше свои проблеми. Беше се изкачил само на няколко метра по стълбата, когато една вълна прехвърли ръба на отвора в тавана и го заблъска като някакъв безконечен мокър юмрук, докато повече не можеше да се държи. Водният поток го откъсна от стълбата. Проумял, че този път за отстъпление е отрязан, Халкон се втурна по стълбите към помещението с ковчега. Побягнал пред водната стихия, той запълзя на четири по стълбите нагоре.

Когато Остин се гмурна, Завала го очакваше в басейна. Куршумът на Гусман изсвири над главите им. Те се гмурнаха към канала, като вдишваха поред от една и съща бутилка. След няколко минути се показаха между челюстите на Кукулкан. Погледнаха компаса и се насочиха встрани от пирамидата, като използваха цялата сила на крайниците си, за да преодолеят течението към наводнявания храм. Изплуваха недалеч от скривалището на самолета. За няколко минути го освободиха от маскировката, запалиха двигателя и набраха скорост за излитане. След като се издигнаха, Завала описа широк кръг над езерото.

Островът около храма беше изчезнал. На негово място зееше черна дупка. Водата от езерото се стичаше в нея, като в канал на баня и опъваше котвеното въже на един хидроплан. Вероятно на Халкон.

Видели бяха достатъчно. Минаха още веднъж ниско над езерото, за последен поглед към водовъртежа. Завала не можа да издържи на изкушението. Надвеси се през прозореца и извика:

— Сбогом, Колумб.

Поеха курс към «Нерей».

←126

De facto — (лат.) фактическо (без оглед на юридическия статут) положение.

Тумбестата яхта, с единствено огромно платно, пореше дълбоките сини води на залива Чисапийк, тласкана право отзад от постоянен югозападен вятър със скорост петнадесет възела. Остин се излежаваше на просторната открита палуба, хванал с една ръка релинга 127, а с другата огромния лост на руля. Погледът му шареше из залива в търсене на плячка.

Заниманието му беше прекъснато по един приятен начин от Нина, която изникна от каютата с две чаши в ръце.

— Ром и сок — обяви тя.

Облечена беше с блуза с инициалите НАМПД и високо изрязани бели шорти, които подчертаваха дължината на краката ѝ и маслинения тен. Остин не остана сляп за нейните прелести, но беше твърде погълнат от задачата си. Измърмори благодарностите си, но не отлепи поглед от морето.

— А, ето ги хубавците! — каза той. Вдигна бинокъла и го фокусира върху елегантен платноход, с бял корпус от фибростъкло, дълъг около осем метра. И той се бе оставил на вятъра, издул главното му платно и кливера 128.

Остин изпразни чашата с ром, остави я в специално направена дупка и премести руля така, че да застане успоредно с ветрохода. Махна към двамата младежи в него, вдигна палец като стопаджия и направи широк завой, заставайки почти напряко на вятъра.

Другият екипаж прие джентълменското предизвикателство. Остин отново насочи носа почти по вятъра и другите сториха същото. Сега плаваха успоредно на около тридесет метра разстояние, подготвяйки се за старт. Остин изпъна платното, така че релингът докосна водата.

Двамата в другата лодка направиха същото с главното платно и кливера и след малко двете лодки се понесоха по малките вълни. Съперникът бе издължен и бърз, а екипажът му — добър, но не след дълго Остин започна да печели преднина. Той се облегна на релинга с най-небрежна поза, отпивайки от сока си, докато оставяше другите далеч назад.

— И какво направи сега? — попита Нина с усмивка.

— Научих още двама, че ако това нещо тук прилича на леген, то не значи, че и плава като такъв.

— Според мен това е велика лодка. Огромна палуба. Да се чудиш откъде се взема всичкото това пространство долу при дължина от пет метра и половина.

— Нощувал съм много пъти в нея и както можеш да видиш от принадлежностите за готвене и спане, обичам удобствата и легла достатъчно големи, за да се опъна в цял ръст. Тази лодка първоначално е била работна. Платното е само едно, може да се управлява от един човек и е достатъчно голямо, за да улови отслабващия вятър в края на деня. Мореходността ѝ е отлична — може да плава почти по вятъра, което би потопило друга лодка. И най-важното, бърза е, а не ѝ личи. Така че мога да натривам носовете на нищо неподозиращи юнаци, като тия двамата преди малко и да ги оставям да ми дишат праха. Ето, че стигнахме.