Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— САЩ не приличат много на бик — отбеляза Остин.

— Принципът е същият. Подготвил съм добре почвата. Вкарал съм милиони нелегални имигранти в някогашните испански територии, окупирани незаконно от Съединените щати. Испаноидите почти превъзхождат по численост останалите. Използвах състоянието си, за да овладея ключови области в икономиката като добива на газ, петрол и минната промишленост. С печалбите подкрепях лоялни политици при избори, а други купувах и подкупвах. Вече мога да приведа моя план в действие. Щом се върна, ще дам знак. Подготвената от мен армия ще нахлуе в пограничните градове. Други ще започнат партизанска война във вътрешността. Общественото мнение ще се надигне срещу испаноидите, също както е станало през Втората световна война срещу американците от японски произход. Само че този път, ние ще раздадем оръжие за съпротива срещу англоидните поробители и целта ще бъде една — да издигнем отново знамето на националното достойнство, така често погазвано от Америка.

— Имате намерение да предизвикате кръвопролития и хаос?

— Точно така! Какво ще направят САЩ? Ще освободят Финикс и Албукерке, като ги нападнат? Ще поведат улични боеве в Сан Диего? Те знаят, че всеки въоръжен конфликт завършва с политическо решение и аз ще предложа изход. Избраните от мен губернатори ще молят за милост и ще предложат САЩ да потърсят човек с испанска кръв за умиротворител. И аз ще договоря de facto 126отделяне от съюза.

— Няма гаранция за успех на този план. В такъв случай, стотици хиляди хора ще загинат напразно.

— Те ще са изпълнили предназначението си на средство за постигане на една цел.

— Мнозина от тях ще са с латинско потекло — намеси се Завала.

— Е, и? — излая Халкон. — Моите предци конквистадори са използвали враждуващи индиански фракции, в борбата си срещу империята на ацтеките, а след това ги превърнали в роби. На оцелелите ще предложа възможност да възстановят миналото величие, както аз ще възстановя славата на две цивилизации — индианската и испанската.

— Слава, като тази на игрището и на Инквизицията ли? — попита Остин.

— И на още много други неща, които не сте и сънувал, мистър Остин. Много други. — Гласът му беше злокобен. — Тази игра ме уморява — добави той нетърпеливо. — Каква е тая голяма тайна? Няма да ви укоря, ако сте излъгал, но това няма да ви помогне.

— Не лъжа. В другото помещение е.

Халгон и Гусман се спогледаха.

— Без номера! Гусман е с гореща кръв. Водете!

Остин тръгна по стълбите, Завала го последва и след тях — Гусман и Халкон. В тоя ред стигнаха до саркофага.

— Казвате, че сте дошли оттук? — попита Халкон, като напразно търсеше някакъв отвор.

— По този въпрос излъгах, но за другото не.

Фигурата в саркофага бе привлякла вниманието на Халкон.

— Кой е този?

— Мога ли?

Студеният поглед на Гусман следеше всяко движение на Остин, когато той се пресегна към каменния ковчег и измъкна някакъв лъскав предмет от ръцете на мумията. Подаде го на Халкон, който се втрещи от изненада.

— Нищо не разбирам — каза той с подозрение в гласа.

— Представете си — започна Остин, — че вие сте представител на древните маи, седнал върху тоя куп съкровища, в очакване да се появи собственикът и да си ги поиска. И ето, един ден пристига бял човек от изток, носи пергаментова скица на картата от говорещия камък, която е така нарисувана, че само Венера може да я разбере, и си иска златото. Преди да се разберете обаче, човекът умира. Чудите се дали той олицетворява божеството Венера, пернатата змия Кукулкан и накрая захвърляте съмненията и го погребвате при съкровището с пергаментовите свитъци в ръце. Но ако това не е достатъчно да ви убеди, кажете, какво прави тоя християнски кръст в един храм на маите?

— Не може да бъде! — каза Халкон.

— Дон Халкон, представям ви Адмирала на морския океан, Христофор Колумб.

Халкон се взря в мумията за момент, после се изсмя неприятно и хвърли кръста в саркофага.

— Задръж си го, проклет глупак!

Докато всички погледи бяха приковани в ковчега, Остин стисна торбичката на врата си. След миг се разнесе далечен гръм, последван от няколко други.

— Какво е това? — попита Халкон, като се огледа.

Гусман отиде до стълбището и се ослуша.

— Прилича на гръмотевица.

Докато вниманието на главореза бе насочено другаде, Остин рязко се наведе и сграбчи едно от остриетата, които безуспешно се бяха опитали да използват за отваряне на саркофага. Обхвана със загорялата си ръка тънката шия на Халкон и плътно притисна острието в кожата.