Клайв Къслър - Загадката „Серпента

С помощта на лазарен показалец Нина посочи първо един кораб, след него друг.

— Това, което имаме тук, е в общи линии кораб, използван за различни цели. Отличителните белези са сходни. Дълъг, източен, плоско дънен корпус. Няма утлегар. Такелажът 91за спускане и събиране на платното е фиксиран към цяла греда горе. Въжетата отиват назад, към издигнатата кърма. Три палуби. Преден и заден щат 92. Резбован нос. — Червената точица се задържа за миг. — Това е двойното кърмово весло. Удължението в предния край е таран. По протежение на борда са наредени щитове.

— Значи, военен кораб — обади се Завала.

— И да, и не — отговори Нина. — На горната палуба на един от корабите виждаме мъже с копия. Очевидно войници или въоръжени моряци. В бордовете има отвори и е налице голямо пространство за гребци. — Лазерният лъч се насочи към друг кораб. — Тук обаче същата палуба е запазена за някаква важна личност. Погледнете тая фигура на мъж в светлината на слънцето. Флапцокът 93има лунен сърп отгоре, което показва, че това е адмиралският флагман 94. Това, което виси на кърмата, е може би някаква украса, скъп килим, указващ обществената значимост на адмирала.

— Колко може да е дълъг този кораб? — попита Остин.

— Мисля, че е между тридесет и пет и седемдесет метра. Може би повече. Това означава около хиляда тона водоизместимост.

Орвъл я прекъсна:

— Нина, би ли повторила за нас, сухоземните плъхове, онова сравнение?

— С удоволствие. Този кораб е много по-голям от един английски съд от XVII век. «Мейфлауър» например е бил само сто и осемдесет тона.

Орвъл попита:

— Така че според теб, Нина, пред какво сме изправени?

Нина се загледа в изображенията, сякаш не ѝ се искаше да облече в думи мислите си. Ученият в нея надделя и тя каза:

— Според становището ми на морски археолог, корабите, показани тук, притежават характеристиките на финикийска океанска флотилия. Ако това звучи твърде общо, то е, защото, до откриването на повече доказателства, аз задържам по-конкретните предположения за себе си.

— Какви още доказателствата трябват, Нина? — попита Остин.

— Ами например, автентичен кораб. Каквото знаем за финикийските кораби, сме го научили основно от изображения върху монетите им. Според някои сведения, корабите им са били дълги над сто метра. Такова нещо трудно бих преглътнала, но дори да вземем половината от този размер, все пак, това е доста сериозен съд за ония времена.

— Достатъчно сериозен, за да прекоси Атлантика?

— Без никакво съмнение — отвърна тя. — Тези кораби са много по-големи и с по-добри мореходни качества от прекосявалите океана черупки. Та океанът е прекосяван и с малки гребни лодки, за бога! Този кораб тук би бил идеален за такова плаване. За пресичане на океана, няма по-добро платно от правоъгълното. С обикновено ветрило, което се обръща в зависимост от вятъра и курса, винаги има опасност от злополука — утлегарът може да помете всичко от палубата при маневра. Докато неподвижното платно може бързо да се отпуска или събира, според силата на вятъра. При тоя плосък кил 95, биха имали доста силно странично люлеене, но то може да се овладява с помощта на веслата, пък и голямата дължина си казва думата. Подобна трирема 96би могла, при идеални условия да изминава по стотина мили на денонощие.

— Ако оставим настрана автентичния кораб, какво друго би ви убедило, че става дума за финикийски съд?

— Не е нужно да бъда убеждавана. Аз съм си убедена. Можем ли да се върнем отново към ония лица, Пол? — Шестте глави се появиха отново. Лазерната точица се спря първо на брадатия, после на неговия двойник. — Островърхите шапки на тези господа са били носени от финикийските моряци.

— Което не трябва да ни изненадва — намеси се Орвъл, — доколкото десният образ е взет от финикийска стела, намерена близо до Тунис. Господинът отдолу е идентичен с африканоидни образи, намерени в Ла Бента, Мексико. Третият е от майски руини в Уксмал.

— Тук май се мъти някакъв извод — каза Остин.

Орвъл се облегна на стола си и направи палатка е пръстите си.

— Да основаваш изводи върху сходство на образи, върши работа при псевдоучени, решили да продават популярни книжлета в голям тираж, но за целите на археологията не става — каза Орвъл и си пое дълбоко дъх. — Колегите ми биха разнасяли останките от наранената ми репутация от единия край на Харвард до другия, ако ме чуят какво приказвам. Морската археология не е моята стихия и затова не мога да преценявам становищата на Нина. Но онова, което мога да направя, е да заявя, че на тия камъни са изобразени финикийци, африканци и маи, събрани на едно място. Освен това доктор Чи и аз преведохме надписите заедно и поотделно и във всички случаи стигахме до идентични резултати. Камъните разказват, че тези кораби са достигнали земите на маите, след като са били прогонени от някакво голямо бедствие в родината си. И още нещо — посрещат ги не като чужденци, а като добри познати.