Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Посочва ли се някаква дата?

— Като познаваме маниакалното отношение на маите към календара, бих останал изненадан, ако нямаше. Флотилията пристига в година 146 преди Христа, според нашия календар.

Нина се бе вторачила в екрана и зашепна на латински. Забелязала обърнатите към нея погледи, обясни:

— Учи се в първоначалния курс по латински. Delenda est Carthago. Картаген трябва да загине. Всяка своя реч в римския Сенат Катон завършвал с тези думи. Целта му била да спечели общественото мнение, в подкрепа на идеята за война срещу финикийския град Картаген.

— И това свършило работа, ако не се лъжа — допълни Остин. — Картаген е разрушен.

— Да, в 146 преди Христа.

— Което може да означава, че тези кораби са избягали от римляните.

— Датата си е само дата — каза Нина, преди да позволи да бъде въвлечена в теорията на Остин. — Просто посочвам едно съвпадение. Не правя заключения. Би било безотговорно един учен да прави подобни заявления — добави тя, но без да може да прикрие въодушевлението в сивите си очи.

Остин каза:

— Разбирам, че като учен не можеш да заявиш открито предположенията си, при отсъствието на по-солидна аргументация. Но от видяното днес, стигам до заключението, че надписите и рисунките върху тези камъни подкрепят тезата, според която древни мореплаватели са стигнали Америка много преди Колумб. Финикийците са могли да го направят.

— Изследователските им походи могат да се сравняват с нещо подобно едва към XV или XVI век. Те са кръстосали Африка, стигат Корнуол в Англия и дори Капо Верде 97. При едно плаване, качили хиляди хора на шестдесет кораба.

— Оставам при теорията си — с пресилено самодоволство заяви Остин.

— Не бързайте толкова, откривателю! Невярващите ще кажат: добре, тия плочи са интересни, но кой ви е казал, че са автентични? Преди години намерили в Бразилия надписи, съобщаващи за финикийски контакт през 531 преди Христа. По общо съгласие, те са обявени за фалшификат. Може да изглежда налудничаво, но ще се намерят хора да твърдят, че крадците сами са гравирали камъните, за да ги продават на лековерни колекционери. Е, човек може да посочи като пример «корабите на Таршиш» 98, извършили презатлантическо плаване, но за да се убеди учената общественост, трябват по-съществени и по-добре обосновани доказателства.

— Ами астролабията 99, която намерихте с професора?

— Даже и тя не върши работа, Кърт. Ще ти кажат, че някой от хората на Кортес или пък някой испански идалго я донесъл, а после някой индианец я е задигнал, за да я пъхне в светилището. Дръж питомното и не гони дивото, преди да си научил, как е попаднала на онова място.

— Казано ли е в надписите какво превозват тия кораби?

— Това го пазехме за най-накрая — отвърна Орвъл, хихикайки като ученик.

— О, да. Знаем естеството на товара им — обади се Чи. — Според майския надпис превозвали са главно мед, скъпоценни камъни, злато и сребро.

Остин изглеждаше като след нокдаун.

— Искате да кажете, че са превозвали съкровища?

Чи кимна.

— Това не е рутинно търговско плаване — каза Остин, с блясък в зелените си очи. — Картаген е в римска обсада. Картагенците биха сторили всичко, което им е по силите, за да не допуснат римляните да сложат ръка върху царското съкровище.

— И какво е станало с него? — поинтересува се Завала.

— За съжаление, нито една от картините не отива по-далеч от благополучното пристигане на флотилията — отговори Чи.

Нина свъси вежди.

— Всички тия приказки за съкровища са много вълнуващи, — каза тя, — но блясъкът на златото не бива да ни отклонява от търсенето на отговор на въпроса, защо беше избита моята експедиция в Мароко.

— Нина е права — коза Остин. — Нека се придържаме към връзката между тия надписи и останалите открития. Тя се нарича Христофор Колумб. Известно ни е, че стотици години след гравирането на тия камъни, Колумб дочува легенди за огромни богатства. — Посочи към екрана. — Възможно ли е да е търсил това?

— Не ми се иска да ви обезкуражавам — намеси се Орвъл, — но дочутите от Колумб слухове, може би имат корени в действителните богатства на ацтеките. Както ни е известно, по онова време те са налице. Испанците удрят джакпота по-късно. — Орвъл замълча за малко. — Казвате, че Колумб е следвал точно определен курс. Да разбирам ли, че е имал карта?

— Не точно карта — отвърна Остин. — Не си ли спомняте оная статия, която Нина ви помоли да изровите?

— О, да, статията от моя Фортовски архив за оня камък.