Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Идват ми наум по-хубави неща за правене с девственици — измърмори Завала.

За щастие, момичето не чу този коментар. Насочи ги към една врата, водеща в лекционна зала. До катедрата стоеше Нина, която говореше със слаб мъж с рошава червена коса. Усмихна се широко, когато ги видя, и главно, когато видя него, зарадва се Остин. Приближи бързо и пое ръката му. Всеки път, когато видеше сочните устни и смелите форми на това суперманекенско тяло, пулсът му се ускоряваше. Закле се да я заведе на място, където няма да гъмжи от приятели и колеги.

Нина представи новодошлите на доктор Орвъл. Остин отдавна бе научил истината, че външният вид мами, но не беше убеден, че в дадения случай е така. Специалистът по проблематиката на маите беше облечен в закопчан догоре костюм от дебел плат, макар че денят беше топъл. Отдавна излязлата от мода евтина вратовръзка бе украсена със стари лекета. Налудничавият блясък в лешниковите очи бе усилен, до невероятни размери, от дебелите лещи на очилата, но ярката интелигентност на погледа му не позволяваше усещането за присъствие на побъркан да завладее напълно околните. Поне за момента. Остин очакваше всеки миг очите да се обърнат в орбитите си, като на смахнат персонаж от рисуван филм. Реши да остави за друг път дефинирането на неуловимата граница между гениалното и психопатското у този учен мъж.

— Пол преглежда окончателния вариант на презентацията и ще дойде при нас всеки момент — съобщи Нина.

Вратата се отвори. Гемей очакваше да види как мъжът ѝ влиза с обичайното навеждане на глава, но зяпна от изненада, а после радостно се усмихна, протегнала ръка към дребничката фигура, с думите:

— Едва ви познах без мачетето, професоре.

Промяната във външния вид на доктор Чи отиваше много по-далеч от липсата на ножа за рязане на захарна тръстика. Облечен беше в костюм по поръчка при Армани, а яркожълтата вратовръзка му стоеше със същата непринуденост, както и селските дрехи.

Класическите му индиански черти бяха неподвижни като на статуя, но в погледа грееше задоволство.

— Един път в Рим… — започна той, свил рамене.

— Чудесна изненада, професоре! Изглеждате много добре — прекъсна го Гемей.

— Вие също, доктор Гемей.

Когато го видя последния път, той махаше от земята за сбогом, а тя се издигаше нагоре с хеликоптер. Приключенията им по реката не му се бяха отразили. За разлика от него, Гемей дойде на себе си, чак когато се прибраха във Вашингтон. Агресивното слънце на Юкатан бе взело своя дан от нежната ѝ кожа. Диетата от консерви и безсънните нощи със змийски кошмари не бяха допринесли в положителен смисъл.

Лекционната зала заприлича на модно ревю, когато на вратата се появи и Траут. В съответствие с духа на университетската атмосфера, той бе издокаран в псевдоанглийски стил. Спортно сако, шито по поръчка в Лондон, гладко изгладени маслинени панталони и неизбежната вратовръзка с малък възел. Като се извини за закъснението, той пъхна дискета в лаптопа, свързан с голям екран, а през това време професор Чи зае катедрата. Апаратурата беше подобна на онази, която използваше Хирам в главната квартира на НАМПД. Нина седна до масата, а останалите ѝ колеги се настаниха на първата редица столове, като нетърпеливи първокурсници в първия учебен ден.

Орвъл откри заседанието:

— Благодаря на всички за отзивчивостта. Нина може да ви каже, че съм известен с идиотските си изявления за пресата. — Устните му се изкривиха в странна усмивка. — Но съм принуден да призная, че даже моето необуздано въображение трудно би сътворило история така фантастична, като тази, дето предстои да чуете. И така, без повече приказки, давам думата на моя уважаван колега и скъп приятел, доктор Хосе Чи.

Катедрата правеше застаналия до нея, с ръце на гърба професор да прилича на джудже.

— Бих искал да благодаря на доктор Орвъл за организирането на тази среща и за позволението да използваме помещенията на тази институция, в която съм прекарал много щастливи часове, като студент в горните курсове — започна професорът със сух като ланшна шума глас. — Както ви е известно, ние с доктор Гемей открихме стотици откраднати древни предмети. Сред тях имаше много интригуващи каменни блокове и стели 89, изрязани от храмове и други постройки, но без указания откъде са взети. Много от тях бяха повредени. Макар че бих предпочел антиките да си останат необезпокоявани под земята, където да бъдат каталогизирани in situ 90, изкопалите ги, може би, без да целят точно това, допринесоха за разрешаването на един проблем, който, изглежда, е доста важен, ако се съди по казаното от моите приятели от НАМПД.