Клайв Къслър - Загадката „Серпента

След миг и двата хеликоптера се загубиха над дърветата. Остин насочи тюлена по реката и го пришпори. Амфибията се надигна над водата и се понесе като изстреляна от прашка. Когато помоли Специалните да му дадат нещо, с което да влиза и излиза от трудни места, Остин съзнаваше, че погледът от въздуха дава възможност за обследване на големи пространства за късо време, но гората лесно можеше да скрие обект с размерите на човек.

Сменяха се в управлението на тюлена, като поддържаха скорост от тридесет и пет километра в час. Въпреки всичкото време, прекарано по реката, Чи и Гемей бяха изминали едва осемдесет километра след бързеите. При тази скорост и без да спират за нощувка, те щяха да изминат същото разстояние само за част от това време. Острото око на Траут улови нещо в средата на реката. Спряха при островчето и Траут слезе. Чи бе взел мерки да не замърсява околната среда, но все пак Траут откри част от хранителна опаковка. Той безмълвно показа находката си на Остин, който кимна и даде газ докрай. Играта започваше!

Радиото пропука и се чу гласът на Завала:

— Кърт, шантава работа!

— Чуваме те, Завала. Какво става?

— Не съм сигурен. Следвахме течението на реката. Вие се насам–натам. После влиза в нещо като каньон. Няма и помен от Гемей и Чи, но изведнъж цялата река изчезва.

— Я повтори?

— Реката спира. До едно място я има, а после я няма.

— Къде сте в момента?

— Кръжим наоколо да видим, дали няма пак да се появи. Ако не, ще се върнем към вас.

Миниамфибията продължи пътя си. Забелязаха теснината и стръмните стени.

Завала пак се обади:

— Нищо няма, Кърт. Трябва да се връщаме. Машините свършват горивото.

Бяха оставили запас от керосин при развалините. При тяхната скорост нямаше да им отнеме много време да се върнат, да заредят и пак да се включат в търсенето. Остин каза, че ще продължат по течението, докъдето може, и ще изчакат хеликоптерите. Махнаха с ръце към прелитащите за зареждане машини и продължиха пътя си.

Бяха вече в клисурата, с увеличена скорост, благодарение на течението, когато видяха лодката. Бе заседнала в калта край брега. Остин отведе тюлена натам и двамата с Пол слязоха на брега. Лодката беше пълна с багаж и може би затова течението не можеше да я отмъкне със себе си.

— Какво ще кажеш, Пол?

— Бих казал, че кракът им не е стъпвал в тая лодка. Влачили са я. Виж, така е препълнена, че няма място за сядане. Двигателят е вдигнат над водата. Теглещото въже е прерязано.

Остин дръпна някакво маркуче.

— Прав си. Дори резервоарът не е свързан с двигателя.

Изтеглиха лодката по-далеч от водата и продължиха пътя си. След броени минути реката свърши. Остин даде газ, за да държи машината на място.

— Ето го отговора на загадката с изчезващата река на Джо — каза Траут. — Няма загадка. Просто влиза под земята. — Опита да се свърже със Завала, но не успя и помисли, че или са вън от обхват, или високите скали пречат на сигнала. Без колебание решиха да продължат напред. Навлязоха бавно, като изпуснаха въздушната възглавница. Траут осветяваше пътя с фенерче.

Вибрациите и шумът от двигателя ядосаха прилепите. Те се спуснаха от тавана като издухани от вятър. Цвъртяща маса пърхащи ципи и остри нокти. Остин удвои скоростта. Двамата се свиха в лодката, почти нищо невиждащи в облака черни кожести тела. Машината се блъсна шумно в стените няколко пъти, но докато вървеше напред, Остин държеше педала натиснат до пода.

После това свърши и излязоха в свободно пространство.

Остин остави двигателя на празен ход и течението ги понесе.

— Как си? — попита той.

— Косата ми ще побелее като твоята, но иначе съм добре. Давай напред!

Звукът от двигателя беше ужасяващо силен в това затворено пространство с неговото многократно ехо. Остин се надяваше само евентуалният противник да е глух като пън — пристигането им бе оповестено от километри. Движеха се с постоянна скорост, режейки водата на две, и скоро влязоха в голямата пещера. Обиколиха я бързо и разбраха, че реката пак изчезва, но от това помещение извежда друг тунел.

Каналът свърши при малък пристан, осветен от газен фенер. Привързаха се до лодките и оставиха амфибията. С готово за стрелба оръжие минаха по прохода и стигнаха до кариерата. Провериха съдържанието на сандъците и продължиха нататък. В далечината мъждукаше дневна светлина.

Остин спря под арката на входа и се заслуша в идващата отнякъде тиха музика. Латиноамериканска. С гръб към стената той се плъзна до ръба. Карабината беше готова за стрелба, пръстът — на спусъка. Подаде глава навън, огледа пространството около товарната платформа и като не видя никого, предпазливо се измъкна на слънце. Даде знак на Траут да го последва. Пак с Остин начело, двамата тръгнаха покрай пътя, като се държаха близо до заслона на гъстата растителност.