Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Гемей се хвана за малък сталагмит и намота около него остатъка от буксирното въже. Импровизираният кнехт 88издържа. Изпълзяха на една скална площадка и запалиха пропановата лампа. Гемей очакваше отрязаната лодка да се добере до тях, но, изглежда, се бе закачила някъде. Чи жалеше за любимите си месни консерви. Гемей му каза, че може би по-късно ще си я приберат. Месото не ѝ липсваше кой знае колко, но водата и бензинът биха дошли на място.

По време на обяда, състоящ се от жилави, студени тортили, те обсъдиха възможностите си за по-нататъшни действия. Съгласиха се, че има само една — да карат нататък. Никой не изказа премълчаваното опасение, че реката може изведнъж да потъне под някоя скала. Но тази възможност си висеше над главите им като буреносен облак.

Слязоха пак в лодката, запалиха двигателя, за да могат да я управляват, и продължиха напред още половин час, като често се прегъваха на две в пристъпи на кашлица, предизвикана от влажния плесенясал въздух. Гемей усещаше тая плесен навсякъде по себе си, сякаш и вътре в дробовете си. Течението като че ли отслабваше. Чи, който светеше напред, съобщи, че реката се е върнала почти към размерите си преди бързеите. Беше поставил лампата на носа и тя хвърляше жълта светлина в нещо като голяма пещера.

— Стоп! — надвика Чи звука от мотора, който изведнъж бе започнал да ехти.

Гемей загаси двигателя и рязко завъртя лоста, за да избегне удара с изпречила се на пътя им черна скала. Реката бе изчезнала. Навярно водите ѝ потъваха под скалите, помисли си тя. Намираха се в голямо езеро. От главния проход се отклоняваше по-малък. Поради липса на алтернатива Гемей насочи лодката по този, изглежда, дело на човешка ръка, тунел.

Чи загаси лампата и се наведе напред, вторачен в тъмното към някаква слаба оранжева светлина, която с приближаването им ставаше все по-голяма и ярка, за да се превърне накрая в газен фенер, окачен на един от коловете на малък пристан. Гемей вкара лодката между две подобни на нея, върза я и изгаси мотора. Ослушаха се внимателно, но не доловиха нищо повече от собственото си учестено дишане.

— Май това е краят на плаването — каза Гемей.

Прибраха остатъка от хранителните си запаси в раницата на Чи и предпазливо поеха по пристана, който беше продължение на скална площадка с ширината на тротоар. Проходът се разшири, а стените му станаха гладки. Следваха светлинна линия, очертана от закачени през известно разстояние фенери, докато стигнаха обширно помещение. Стените и таванът бяха гладки и правилно изсечени.

Чи огледа пространството:

— Това е било кариера. Вероятно използвана от древните за добив на строителен материал за храмове и жилищни сгради. Намираме се в средище на майска култура.

— Не мисля, че древните са използвали газени фенери.

— И аз не мисля. Но добрата новина за нас е, че тук някъде трябва да има изход.

Продължиха да оглеждат наоколо и попаднаха на десетина дървени сандъка, подредени върху палети. Чи ги обходи и надникна в тях:

— Невероятно — прошепна той. — Тук трябва да има стотици паметници на майската култура. Използват кариерата като склад за крадени антики.

— Логично е — съгласи се Гемей. — Награбеното се докарва по реката, а от тук се транспортира по-нататък. — Нещо ѝ дойде наум. — Трябва им някакво транспортно средство, за да вдигат нещата от тук.

Чи не я слушаше. Стоеше пред редица стелажи издигнати покрай стената. Лъчът на фенерчето му се плъзгаше напред-назад по множество каменни блокчета, изложени като във витрина на погребална агенция.

— Пак същите кораби — прошепна той.

Гемей приближи и видя фигурите.

— Приличат на ония, които видяхме в развалините.

— Да, изглежда мащабът на кражбите е значително по-голям, отколкото допусках. Явно са нападнали и други места. За да изрежат тия блокове, трябва да са използвали ъглошлайф с диамантени дискове. — Въздъхна тежко. — Това е трагедия.

Интелектуалната любознателност за момент взе връх над инстинкта за самосъхранение. Можеха цял ден да обменят мнения, ако Гемей не бе забелязала белезникаво петно в дъното на кариерата. Дневна светлина! Най-после изход от това злокобно място. Откак бяха напуснали лодката, тя не можеше да се освободи от усещането за чуждо присъствие. Хвърлила бърз поглед през рамо, хвана Чи за ръката и направо го отскубна от каменните находки.

Светлината нахлуваше през отвор с размерите почти на гаражна врата, оформен в типична за маите арка. Излязоха навън. Внезапната промяна от студен мрак към ослепителна жега беше шокираща и те запримигаха срещу слънцето. Пред отвора видяха грубо скована товарна платформа и увиснала над нея кука от кран. Земята наоколо беше пропита с машинно масло и утъпкана от автомобилни гуми.