Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— На които не съм подготвена да дам отговор.

— Нито пък аз. Още не. Но знам, че и най-предпазливият намек за доколумбов контакт с Европа ще ми навлече на главата свещения гняв на цялата археологическа общност. Този прибор не е дошъл тук сам. Или е докаран от европейци, или от американци, които са го взели от Европа.

— Може да е за добро, че няма кой да ни каже — отбеляза Гемей.

Усилващото се течение сложи край на дискусията. Реката се бе стеснила още, заприличала бе на клисура. Бреговете бяха станали по-стръмни и по-високи. Чи с мъка удържаше лодката и Гемей пое управлението ѝ. Не се чуваше буботене на водопад, още не, но Гемей беше нащрек.

— Скоростта ни се увеличава — каза тя на Чи.

— Не можете ли да я намалите?

— Двигателят е почти на празен ход, колкото да мога да я управлявам. Гледайте и слушайте внимателно! Ако доловите опасни шумове, тръгвам към брега, пък там ще видим какво ще правим.

В основата на подобния на стена бряг се виждаше метър-два широка кална ивица. Достатъчно, за да излезе човек от водата и да си поеме дъх. Завладя я друга мисъл. Това беше единственият път, по който чиклеросите биха могли да дойдат. Ще рече, реката бе използваема за тяхната малка лодка. Проблем създаваше буксирната. Време е да излязат на брега, да пренатоварят багажа и да я пуснат по течението.

Коритото изведнъж се стесни значително и скоростта на течението се удвои.

Спогледаха се уплашено. Все още нямаше шум от бързеи. Движеха се по широк завой, а бреговете бяха така близо, сякаш можеха да ги докоснат. Гемей възнамеряваше да се остави на течението, което да я изхвърли на калната ивица. Но втората лодка изведнъж застана напряко, после се метна встрани и започна да пречи на управлението. От опит знаеше, че когато нещата в една лодка тръгнат наопаки, те не се оправят сами. Само драстични действия можеха да помогнат.

— Отрежете я! — извика тя.

Чи гледаше с неразбиране.

Тя направи жест, сякаш реже с ръба на дланта си.

— Отрежете въжето или ще се намотае около винта.

Разбрал какво се иска от него, Чи се задейства светкавично.

Преряза буксирното въже с рязък замах на мачетето. Натоварената лодка започна бавно да се върти и се насочи право към тях. Двамата я наблюдаваха с надежда да се разминат. Едно сблъскване в тесния каньон би било трагедия. Следейки другата лодка през рамо, Гемей се мъчеше да избегне сблъсъка и не забеляза варовиковата стена, която се изправи изведнъж пред тях.

Наведе глава и лодката се стрелна през отвор в стената. За секунди течението ги засмука в зейналата паст и всякаква следа от дневна светлина се загуби.

— Трябва ни фенерче, професоре — каза Гемей и гласът ѝ прокънтя в плътната тъмнина.

Фенерчето светна и лъчът му разкри влажни скали, лъснали само на метри от тях. Рязко завъртя лоста, за да избегне блъсване в стената, но движението се оказа прекалено силно и лодката застана напряко на течението. След няколко мига напрежение, тя отново се изправи и пое по реката.

Чи осветяваше ръбести скалисти стени и таван. Тази подземна река напомняше на Гемей развлекателните съоръжения в Луна парк, само че, в този случай, не можеше и дума да става за развлечение. Особено когато лъчът улови нещо като черна лиственица, плъзнала по тавана. Светлината се отразяваше в хиляди червени точици. Задържа дъха си не толкова от страх, колкото да не поеме отвратителната воня на амоняк.

— Не понасям прилепи — каза тя през зъби.

— Не правете резки движения и всичко ще бъде наред — предупреди я Чи.

Нямаше нужда от предупреждение. Гемей бе замръзнала на местото си при мисълта за кожестите криле и острите игловидни зъби.

Прилепите обаче не помръдваха и след малко от тях не остана и помен.

— Забележително — обади се Чи. — Никога не бях виждал цяла река така внезапно да изчезва под земята.

— Извинете забележката ми, професор Чи, но вашата страна разполага с прекалено много, за моя вкус, пещери и всякакви други кухини.

— Да, доктор Гемей. Боя се, че е като швейцарско сирене.

Гемей направи опит да погледне на това обстоятелство от добрата му страна, но не откри такава. Бяха натикани в недрата на земята и нямаше гаранция, че ще се измъкнат някога оттам. Единствената утеха беше, че този е пътят, използван от крадците, което пък означаваше, че отново могат да се натъкнат на някого от тях. Гемей вдигна пропелера над водата и продължиха да направляват лодката с весла и да я отблъсват с ръце и крака, когато се удряше с кухо кънтене в скалистите стени на пещерата.