— Колкото може да бъде от тази височина.
Остин се намеси:
— Благодаря. Добро място за приземяване. Лимузината готова ли е?
— Заредена догоре и готова за път.
— Добре. Почваме.
Двата наети от мексиканската армия хеликоптера бяха минали през руините, където Гемей бе пленена първия път. Траут искаше колегите му от НАМПД да добият пълна представа за бягството от началото му до края. Прелетяха над бързеите и надолу по реката, докато забелязаха труповете.
Завала преведе нареждането на Остин. Пилотът изведе машината над най-широката част от реката, после бавно се спусна, докато висящият под търбуха му голям предмет докосна водата. Завала дръпна една ръчка и хеликоптерът подскочи нагоре, освободен от товара си. Отмести се встрани и машината на Остин и Траут зае мястото му.
Остин излезе пръв и бързо се спусна по въжето в нещо, което наподобяваше огромна вана с формата на банан. Той освободи въжето, натисна стартов бутон и запали двигателя на странното превозно средство, като го нагласи под спускащия се Траут.
Отгоре пристигаше и непромокаем сак, насочван от Пол. Въздушната струя от перките на хеликоптера затрудняваше действията му. Той се пресегна да прибере сака с най-важните принадлежности. Макар изисканите обноски да отразяваха академичното му образование, а издължената фигура да предполагаше по-крехка конструкция, годините професионален риболов му бяха оставили мускулести ръце и раменен пояс. Траут с лекота освободи сака от куката и хеликоптерът отлетя.
— Обикновено не вземам стопаджии, но вие имате честно лице — надвика двигателя Остин.
Траут се усмихна. Независимо от страховете си за Гемей той бе щастлив, че най-после може да прави нещо. Откачи портативната радиостанция от колана си и заговори в нея:
— Благодаря за докарването на лимузината, Джо.
— Моля. По-добре я пробвайте, преди да поемете на път.
«Лимузината» представляваше двуместен «Тюлен», една от най-малките произвеждани амфибии. Направеният от фибростъкло тревистозелен корпус със заоблената си кърма и източен нос бе дълъг само пет метра. С комбинираната си тяга от воден пропелер и въздушно витло, тюленът можеше да се носи върху въздушна възглавница, над водна или земна повърхност, заедно с товара си при максимална скорост от 45 километра в час. Като си спомни за огромното чудовище, преследвало Нина Киров, Остин реши, че няма причина само лошите момчета да използват лодки за развлечение. Тюленът бил създаден за ловци и любители на дивата природа, за да им осигури транспорт до недостъпни иначе места. Специалните части бяха модифицирали гражданския вариант, като го бяха снабдили със станок за лека картечница, конзола за прожектор и инфрачервени навигационни сензори.
Остин включи компресора и усети как се издува въздушната възглавница. Направи няколко завоя и осморки с различна скорост. Доволен от резултата, предаде управлението на Траут. Докато и той свикваше с машината, Остин измъкна от сака револвера си и две CAR-15, версия на карабината М-16, но със скъсена цев. Освен способността си да изстреля 950 куршума в минута в автоматичен режим, тя имаше и гранатометна установка.
Остин би предпочел да се мине без изстрели, но очакванията му в това отношение не бяха оптимистични. Вече не се присмиваше на камуфлажните дрехи на Траут. Дори сам се бе облякъл в подобни, а върху късата си бяла коса бе нахлупил шапка в същата окраска.
Никакви предпазни марки обаче не можеха да ги отърват от всепроникващата воня на плаващите трупове. Хората от НАМПД натопиха шалчетата си във водата и ги увиха около лицата си, преди да приближат. Труповете изглеждаха като напомпани. Устните на Траут приличаха на черта, докато се насилваше да ги разгледа един по един.
Когато се убеди в онова, което виждаше, включи радиото и каза:
— Наред е, Джо. Гемей не е тук.
— Радвам се да го чуя, приятел.
— Тия май са момчетата, дето се опитаха да ни свалят. — Потръпна при спомена за опасната близост на Гемей до бързеите.
— Ще пуснем един бърз тегел надолу по реката. Може да е някъде наблизо.
— Благодаря още веднъж, че си отстъпи мястото.
— Няма защо, amigo.
Предната вечер бе протекло кратко обсъждане на въпроса кой ще придружи Остин. Завала изгаряше от желание, но разбираше, че Траут трябва да бъде на място, когато открият Гемей — жива или мъртва. От по-практична гледна точка, трябваше им човек горе, който да говори испански и да служи за връзка с мексиканците.
Читать дальше