Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Остин викна на Траут да държи бегълците на мушка и с бързината на герой от уестърн измъкна от колана своя ругер. Хванал го с две ръце, той хладнокръвно се прицели в гърба на кабината. Дулото излая пет пъти и предното стъкло се разлетя на парченца. Последните изстрели бяха излишни, понеже още първият бе отнесъл тила на шофьора.

Колата мина няколко метра, като на автопилот и спря. Остин затича натам. Но Траут го изпревари, бързо сряза въжетата на Гемей с ловджийски нож и взе жена си в обятията си.

Кеймбридж, Масачузетс

Седмица по-късно, едно такси влезе в оградените сенчести морави, зави по тиха улица, обточена с тревисти ивици и спря пред пететажна тухлена постройка, която не изглеждаше съвсем на място в компанията на по-модерните университетски сгради. Завала се измъкна от колата и проучи табелата на Музея по археология и етнология «Пийбоди». Като се обърна към Гемей и Остин, той каза с благоговение:

— Това е голям ден за семейство Завала. Майка ми цял живот се е надявала, че един ден ще вляза в Харвард.

— Майка ти трябва да благодари на мъжа ми Пол за това постижение на малкото си момченце — отвърна Гемей. — Но поздравявам те все пак.

— Благодаря. И майка ми ти благодари. Ще влезем ли в светата сграда? — попита той с галантен жест, който точно отразяваше характера му.

Наистина едно позвъняване на Траут бе събрало тази сутрин в Кеймбридж колегите му от НАМПД. Той бе стигнал до музея по дълъг околен път, започнал в джунглата на Юкатан. След като намери жена си, Траут заедно с останалите се прибра на борда на «Нерей» с мексикански хеликоптер. Докато го чакаха, разгледаха по-внимателно заграбените антики в пещерата.

Покрай редицата сандъци и стелажи ги водеше Чи, който с клатене на глава им обясни значимостта на предметите и вредата, нанесена чрез безразборното им изравяне. Като спря пред поредицата гравирани плочи, той се оплака:

— Сигурен съм, че тези камъни разказват някаква случка. Важна случка. Но поради безотговорното и безразборно струпване тук ще минат месеци, а може би и години, преди да научим каква е била тя.

Тези думи на професора продължаваха да звучат в ушите на Траут, докато летяха към «Нерей». Прегледаха Гемей и се установи, че вън от общото изтощение, тя е в добро състояние. Осигурил на жена си истинско легло и разточителството на корабната кухня, Траут събра куп фотографски принадлежности и се върна в лагера на чиклеросите.

Военните бяха организирали там пост за охрана на находките и прогонване на случайни мераклии. Чи бе останал да инвентаризира откраднатото. Когато Траут сподели с него намеренията си, професорът го подкрепи с ентусиазъм. Пол направи стотици дигитални фотографии на камъните и рисунките на тях. След това си събра багажа и се върна на «Нерей», за да вземе жена си и да се приберат у дома. Във Вашингтон той вкара данните в компютъра си.

Като океански геолог, Траут бе постигнал високо равнище в уменията си да изготвя компютърни графики. Работата му отиваше по-далеч от простото опипване на морското дъно с помощта на електронни очи и уши. Изключително сложните резултати от проучванията на пластове и термални линии трябваше да се представят по начин, който не изисква научна степен, за да бъдат разбрани. Археологията вече използваше компютърната графика, за да реконструира всичко — от древен град до скелет на живяло някога същество. Траут често се съветваше със завърналия се в Мексико сити доктор Чи. Щом приключи анализите си, той звънна на Остин:

— Знам, че звучи шантаво, но тия неща, които правя за доктор Чи, може би ще се вържат с нашата работа.

Остин нямаше нужда от убеждаване. Той сбито разказа всичко на Нина Киров и я помоли да свърже Пол с някой специалист по проблематиката на маите. Нина начаса препоръча доктор Орвъл. Траут занесе компютърния си диск в Кеймбридж и се настани в «Пийбоди».

Главно място в неголямата приемна на музея заемаше прът с ескимоски тотеми. Гротескните им лица гледаха надолу, към младата жена зад бюрото. Остин съобщи имената им и тя веднага натисна бутона на интеркома на телефонния си апарат. Появи се също така привлекателна друга жена, която ги поведе по металната стълба, покрай замръзнала фигура на седящ майски воин, към петия етаж.

Пътьом екскурзоводката им обясняваше:

— «Пийбоди» е един от най-старите антропологически музеи в света. Основан е през 1866, благодарение на дарените от Джордж Пийбоди 150 000 долара. Изграждането на пететажната главна постройка започва през 1877. Музеят разполага с петнадесет милиона експоната, но голяма част от тях връщаме на първоизточниците, като например находките на Е. Х. Томпсън от Чичен Итца, където принасяли в жертва девственици.