Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Чи вдигна пръст и Траут посегна към клавиатурата. На екрана се появи аерофотоснимка.

— Това е обраната находка — каза Чи. — Могилите, които виждате, представляват останки от сгради, събрани около някогашния централен площад на майски град. Следващата, моля.

Появи се друга снимка.

— Това е обсерватория. Моля, забележете рисунките на фриза. Следващата. Постройката не свършва на равнището на земята. Има и подземен храм. Това е само една от особеностите, които правят това място изключително необичайно.

Остин се наведе напред, сякаш искаше да влезе в снимката.

— А кои са другите особености, доктор Чи?

С жест към снимката, професорът отговори:

— Повечето градове на маите представляват комбинация от административни, религиозни и жилищни сгради. Този център е бил посветен изцяло на науката. Главно на астрономията и хронометрията. Науката при маите е била тясно свързана с религията, почти както последната се свързва с политиката. Но у мен остана усещането, че тук мястото на чистата наука е много по-широко, отколкото е било прието. Майското наименование на града е Небесно място. За нашите нужди аз го нарекох МТИ.

— Като Масачузетски технологически институт? — попита Завала. Световнопризнатият изследователски и образователен център, разположен само на няколко километра от мястото, където се намираха.

— Да — отговори Чи, — но в дадения случай МТИ означава Майски технологически институт.

Чи изчака, подобно на конферансие в шоу, да заглъхне смехът, предаде председателството на Траут, а сам седна до масата.

Противно на него, Траут трябваше да се наведе с ръце обхванали катедрата, за да може да я използва.

— Още от самото начало, професор Чи беше убеден, че йероглифите и сцените върху камъка илюстрират някакво събитие — каза Траут. — Проблемът бе в това, че всичко се бе смесило. Все едно да се разбъркат предварително откъснати страници на роман. Всъщност на няколко романа, доколкото плочите са били взети от различни места. Беше дори още по-зле, защото страниците бяха от тежък камък. Затова направихме снимки и подадохме данните в компютър, на чийто монитор имахме възможност да пренареждаме отделните сцени. Използвахме логиката и писания на маите, които доктор Чи и доктор Орвъл преведоха. После подредихме плочите, като сцени в комикс. Събитието, което те описват, както каза и доктор Орвъл, е наистина невероятно.

Траут се върна при компютъра, а мястото му беше заето от Орвъл.

— Категоризирането на образите беше сравнително лека задача. Просто съсредоточихме вниманието си върху изображенията на кораби, подобни на онези върху стената на обсерваторията в МТИ, които вече видяхте, и тръгнахме оттам. Хронологически тази е първата.

Остин разгледа претрупаната сцена.

— Прилича на испанска армада, стягаща се за отплаване.

— Да, от броя на корабите личи, че това е по-скоро флотилия, отколкото обикновена пристанищна суетня. Действията са припряни, но организирани. Виждаме кораби да чакат ред, други се товарят, а трети, вече натоварени, са на рейда.

Фотосът беше последван от други, които показваха флотилията в открито море.

— Виждаме едно много интересно плаване, придружено от най-различни морски същества — продължи Орвъл. — Много от сцените се различават само по дребни подробности. Може би това е художествен похват за изразяване на хода на времето.

— А колко е продължило плаването? — попита Гемей.

— Майските надписи съобщават за едномесечен цикъл. Около тридесет денонощия. Маите са били големи почитатели на точността. Това е последната сцена. Корабите са стигнали до местоназначението си. Разтоварват ги и ги приветстват. В атмосферата има топлота и привичност, което означава, че новопристигналите са познати на местните жители. — Орвъл се обърна към Траут и му каза: — Време е, приятелю, да демонстрирате компютърните си магии.

Траут кимна. Мигащият курсор избра три фигури от картината, маркира лицата им и ги уголеми. Едното беше на човек с орлов профил, с брада и конусовидна шапка. Второто беше широко, с месести устни и плътно прилепнала шапка или шлем. Третото беше скулесто и с пищна украса от пера на главата.

Траут измести лицата в лявата страна на екрана, а отдясно се появиха други три лица.

— Сякаш са три чифта близнаци — отбеляза Завала.

— Приликата е очевидна, нали? — каза и Орвъл. — Нека се върнем отново към цялостната картина. Доктор Киров, ще ви бъдем признателни за едно становище на морски археолог.