Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Колумб споменава, че е ръководен от говорещ камък.

— Сега си спомням. Гравираният монолит, намерен в Италия. Транспортиран в бронирана кола. Впрочем адресиран точно за тук, за «Пийбоди».

Остин каза:

— Този камък може би държи ключа към цялата бъркотия. Съкровища и убийства.

— Колко жалко, че не можем да му хвърлим един поглед.

— Кой казва, че не можем? НАМПД е слизала и по-надълбоко, за да се справя и с по-тежки задачи.

— Дали ви разбирам правилно? — Попита невярващо Орвъл. — Искате да се спуснете на повече от шестдесет метра, в недрата на разбит кораб, в бог знае какво състояние, за да извадите тежък каменен блок, заключен в брониран автомобил?

Завала смигна на Остин.

— С малко късмет, ще свършим работата между закуска и обяд, за да можем да отпразнуваме случая на вечеря.

— Хм — отвърна усмихнат Орвъл. После се наведе към двамата мъже, посочи ги с пръст и добави: — А разправят, че аз съм бил шантав?

←89

Стела — изправена каменна плоча или колона с надписи или пиктограми.

←90

In situ — (лат.) на място, там, където е било първоначално.

←91

Такелаж — съвкупност от мангови корабни въжета, заедно със скрипците и други уреди за боравене с тях.

←92

Щат — въже от върха на мантата до носа на кораб, което крепи мачтата.

←93

Флапцок — вертикален прът, на който се издига знаме или флаг.

←94

Флагман — главен кораб във флотилия, на който се намира командващият.

←95

Кил — долната, заострена надлъжна част на кораб или лодка.

←96

Трирема — вид древноримски кораб.

←97

Капо Верде — островна държава западно от бреговете на Сенегал, бивша португалска колония.

←98

Таршиш — споменат в Библията район, за който се приема, че е заемал част от южното испанско крайбрежие.

←99

Астролабия — уред за определяне звездите над хоризонта и тяхната височина; геодезически ъгломерен уред.

Плитчините край остров Нантъкет

Миниподводницата се бе спуснала едва няколко фатома 100в синьо-зелените води на Нантъкетския пролив, а Остин вече започна да съжалява, че се потапя със Завала. Не че се съмняваше в уменията му на водач. Надали изобщо, под или над вода съществуваше превозно средство, което да му се опъне. Проблем създаваше непоносимият фалш на пеенето му. Докато кранът поемаше двуместната машина и я спускаше на вода, Завала зарева испанска версия на «Жълтата подводница» 101. Остин излая в микрофона:

— Друга не знаеш ли?

— Пея по желание на публиката.

— Какво ще кажеш за «Далеч, далеч от дома»?

Тихият смях на Завала се разнесе от слушалките:

— Тая не съм я чувал, откак бях muchacho 102.

— При извънредни ситуации се прибягва до извънредни мерки.

— Няма проблем! Все пак с акомпанимент на китара звучи по-добре. Накъде да караме, amigo?

— Какво ще кажеш за надолу. Като начало.

Жестът на съгласие можеше да се види през наблюдателната полусфера, която беше толкова близо до Завала, че ако не беше плексигласовата преграда около главите им, Остин би могъл да протегне ръка и да докосне колегата си по рамото. Двата купола бяха монтирани в предната част на миниподводницата и стърчаха под ъгъл спрямо зелената плоскост на керамичната ѝ повърхност като ококорените очи на жаба.

«Дийп Флайт II» не приличаше на повечето дълбоководни подводници и батискафи 103, чиято форма наподобява дебел човек, заоблен и широк в талията. Тя напомняше по-скоро футуристичен изтребител, отколкото подводен плавателен съд. Корпусът ѝ беше правоъгълен и плосък. Отпред и отзад се източваше като острие на длето. Страните бяха отвесни и под прав ъгъл спрямо плоските покрив и дъно, с остри ръбове, подобно на сукно, опънато на метална рамка. Стабилизаторите бяха къси и ръбести, снабдени с неподвижни ходови светлини. Пропелерите се намираха зад стабилизаторите и наблюдателните куполи. В предната част на съда бяха разположени дистанционно управляеми манипулатори и подвижен прожектор.

За разлика от екипажа на други подводници, който седеше изправен като зад бюро, Остин и Завала лежаха като сфинксове, с лица напред, с лакти върху тапицирани подложки и с ергономични отливки около цялото тяло. Управлението беше дублирано, като пред всеки имаше по два лоста — един за скоростта и друг за движение по вертикала. Завала водеше подводницата, докато Остин отговаряше за останалите системи — светлини, видеокамера, манипулатори. Държеше под око дигиталните дисплеи на контролното табло отпред, показващи данните на компаса, скоростомера, одометъра 104, халогена 105и сонара 106. Подводницата бе много повратлива и променяше направлението си чрез стабилизатори в задната част, като при самолет.