Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Гемей пристъпи напред и веднага спря, забелязала нещо с периферното си зрение. Погледна наляво, после надясно и видяното не ѝ хареса. От двете страни на изсечения в хълма вход към кариерата стоеше по един мъж. Първият беше насочил към нея карабина, а другият заплашваше Чи с ловна пушка. Имаха и затъкнати в коланите пистолети. Чи и Гемей се съгласиха с погледи да не правят необмислени движения. Единственият път за отстъпление беше оня, по който дойдоха, а и той бе блокиран след миг от трети въоръжен мъж, който се показа от вътрешността. Чувството, че ги следят, не я бе излъгало, мрачно си помисли Гемей.

И тримата бяха мръсни и брадясали, каквито и се очакваше да бъдат, но тези чиклерос излъчваха някаква дисциплина и ред, които отсъстваха при преследвачите им. Беше логично. Хората при руините вероятно представляваха най-ниското стъпало на изкопчийския орден. Работните пчелички, които изравяха антиките и мулетата, които ги пренасяха дотук. Тези трябва да са охраната. Третият издаде някакво лаконично нареждане. Другите двама дадоха знак на Гемей и Чи да тръгнат по един черен път.

Вървяха през гората няколко минути, за да стигнат до разчистено от храсти и дървета място, където бе паркиран очукан и изкалян пикап с двойно предаване. Вратата на малка барака зееше отворена, за да покаже мръсните инструменти, окачени вътре. Някакъв мъж се ровеше в двигателя. Когато чу пристигащите, той измъкна глава изпод вдигнатия капак. Беше изпит, с восъчна кожа, а острата му брадичка го правеше да прилича на Сатаната. Заприказва се с шефа на охраната. И без да разбира испански, Гемей схвана, че механикът е главният.

Попита нещо Чи, който отново бе влязъл в ролята си на беден селянин. Мъжът сложи край на разговора с жест, който означаваше «това е всичко, което искам да знам». Гемей отбеляза с облекчение отсъствието на похотливите заплахи от по-раншните срещи, но обстоятелството, че мъжът през цялото време държи ръка на пистолета, не ѝ вдъхна особено светли надежди. След кратък размисъл той влезе в кабината на пикапа и с тих глас започна да отговаря на отсечено крякане по радиото. На места разговорът ставаше напрегнат, но когато се върна при тях, мъжът се хилеше и заповяда нещо на охраната. Те грубо събориха професора и Гемей на земята, вързаха краката им и ги закопчаха към бронята на колата.

— Какво каза? — прошепна Гемей, когато ги оставиха сами.

— Съобщих му, че сме се загубили, че вие сте учен, а аз съм ви водач, и че сме попаднали в пещерата случайно.

— Той повярва ли?

— Няма значение. Каза, че има заповед да застрелва всеки, появил се по тия места, но се свързал с босовете и те му наредили да ни откара при тях.

— Изглеждаше много доволен от себе си, че е прехвърлил топката. С какво време разполагаме?

— Има някаква повреда в мотора на пикапа. Щом го оправи, напред.

Гемей въздъхна дълбоко. Не се страхуваше. Просто беше изтощена и донякъде обезкуражена, че така лесно ги пипнаха, след като бяха толкова близо до свободата след всички несгоди и борби по реката. И най-накрая, пак бяха в положение, не по-добро от онова в пещерата. Погледнато откъм добрата страна обаче, тия чиклерос не я фиксираха похотливо и не я заплашваха открито с изнасилване. И нямаше да ходят пеша. Концентрира мислите си върху колата. Тя би могла да се окаже спасителното им средство, стига да намерят начин да изтръгнат ключовете ѝ от четиримата въоръжени мъже. Облегна глава на бронята и прецени шансовете. Даваше си сметка, че при сегашното състояние на нещата само едно нещо можеше да ги извади от безизходицата. Чудо. Затвори очи. Предстоеше дълга нощ.

←87

«Кътър» — фирма за козметика.

←88

Кнехт — масивно метално тяло, на кей или палуба, за което се привързват корабни въжета.

От борда на водещия хеликоптер, Завала видя труповете на светлината на утрото. Машините летяха над върховете на дърветата, следвайки змиевидните извивки на реката, когато забеляза човешкото крушение, пленено от един джоб на реката. Помоли пилота да се спусне по-ниско. Хеликоптерът слезе над водната повърхност и увисна там. Завала се надвеси през голямата врата и разгледа подутите тела. После се свърза по радиото с втората машина, която описваше ленив кръг над тях.

— Пол, Кърт, от това, което виждам, няма основания за безпокойство. Всички трупове май са мъжки. — Ще рече, Гемей не е сред мъртвите.

— Сигурно ли е? — Попита Траут.