Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Пол, радвам се да те чуя. Преди малко говорехме с Джо за теб. Намери ли Гемей?

— И да, и не. — Траут разказа на Остин как я изпуснал на реката, за катастрофата с хеликоптера и за оцеляването си.

— Какво смяташ да правиш, Пол?

Чу се тежката въздишка на Траут:

— Не искам да ви изоставям Кърт, но не мога да се върна. Не и преди да съм намерил Гемей.

Остин вече бе решил.

— Няма защо да се връщаш. Ние ще дойдем при теб.

— Ами работата там? Археологическата история?

— Гън и Йегър ще изготвят оперативен план, докато ни няма. Ти стой, където си, докато пристигнем.

— Ами адмирала?

— Не се тревожи! Ще уредя нещата със Сендекър.

— Много съм ти благодарен, Кърт. Повече, отколкото можеш да си представиш. — Сдържаността на янки не позволи на Траут да отиде по-далеч.

Остин позвъни на Сендекър и му разказа всичко.

Адмиралът беше легендарен с упоритото си нежелание да прекъсва веднъж започната работа, но лоялността му към подчинените беше не по-малко легендарна.

— Трябваха ми години, за да изградя тази група за специални поръчения. Няма да допусна един от главните ѝ членове да бъде отвлечен от някаква си презряна мексиканска банда. Заминавайте да я доведете! Разполагате с всички възможности на НАМПД.

Остин очакваше подобна реакция, но адмиралът беше непредвидим.

— Благодаря ви, сър. Като начало ще помоля за бързо транспортиране до Мексико.

— Кога искаш да тръгнете?

— Трябва да приготвя малко специална екипировка. Да кажем, след два часа?

— Бъдете със Завала във военновъздушна база «Ендрюс» с четките си за зъби. Ще ви чака реактивен самолет.

След това Остин се обади на Завала.

— Гемей е в беда, а Пол се нуждае от помощта ни — каза той и продължи с подробностите: — Сендекър е съгласен. Излитаме от «Ендрюс» след около два часа. Ще се оправиш ли?

— Вече тръгнах — отвърна Завала на път към вратата.

След миг Остин отново държеше телефона. Разговорът беше кратък. Излезе от централата и се отправи към хангара за лодки, където нахвърли малко дрехи и други неща в една пътна чанта, след което подкара към базата. Сендекър бе удържал думата си. Един «Чесна» с изтеглени назад криле и в тюркоазения цвят на НАМПД загряваше двигателите си на пистата. Двамата със Завала хвърляха багажа си към втория пилот, когато пристигна армейски пикап. Двама яки военни от Специалните части се измъкнаха от него, за да контролират работата на един мотокар, прехвърлящ голям сандък от колата в багажното отделение на самолета.

Завала вдигна вежди:

— Радвам се, че си се сетил, да вземеш бира за из път.

— Рекох си, че Спасителният набор на Остин може да се окаже от полза. — Кърт се подписа за получаването и след минута, двамата със Завала се настаняваха в креслата си в дванадесетместната пътническа кабина. Машината беше готова за излитане. Чу се гласът на пилота:

— Имаме разрешение за излитане. Ще бъдем в Юкатан за по-малко от два часа. Наслаждавайте се на полета. Уискито е в шкафчето, а сода и лед има в хладилника.

След малко самолетът беше във въздуха, издигайки се към своя коридор с хиляда и двеста метра на минута. Щом го стигнаха, Завала скочи от мястото си.

— Това е най-бързият пътнически реактивен самолет, ако не смятаме конкорда — каза с налудничав поглед той, който бе карал всичко, което може да лети. — Ще ида в кабината да си побъбря с момчетата.

Остин му каза да заминава. Така щеше да има възможност да мисли. Бутна облегалката назад, затвори очи и се опита да си представи събитията, описани по телефона от Траут. Когато Завала се върна със съобщението на пилота за предстоящо кацане, Остин вече изграждаше една мисловна конструкция, както мостостроителят издига във въздуха стоманени ферми.

Траут чакаше. Беше се изкъпал и обръснал. Облякъл бе взета на заем камуфлажна униформа. Костюма си бе дал за почистване. Униформата беше шита за мексикански пехотинец с по-скромни габарити. С щръкналите си крайници приличаше на паяк.

— Радвам се на бързината ви, момчета — каза той, като пое ръцете им.

— За нищо на света не бихме пропуснали възможността да те видим в тази униформа — ухили се Остин.

— Костюма ми го почистват — отвърна Траут с известно неудобство.

— Много си добре и в този — отбеляза Остин. — Нещо като Рамбо, нали, Джо?

Завала бавно поклати глава:

— Бе, де да знам. Май повече го докарва на Стивън Сегал. А може би Жан-Клод ван Дам.

— Така се радвам, че пристигнахте тук на разноски на НАМПД, за да оцените униформата ми.