Клайв Къслър - Загадката „Серпента

Гусман си даваше сметка за всичко това, но не му пукаше. След като попадна под крилото на стария господар, от него се пръкна същество с непоставяща въпроси лоялност. Ликвидирането на висши сътрудници на НАМПД може да се окаже много голяма грешка, разсъждаваше Гусман на излизане от стаята. Но от друга страна, работата през последните години му бе дошла до гуша и значение имаше единствено тръпката от играта. Хората от НАМПД бяха достоен противник. Мозъкът му започна да претегля всички за и против новия план.

←84

Silencio — (исп.) тишина.

←85

Тонзура — обръснато кръгло петно на темето на католическите монаси и свещеници.

←86

Рвение — старание, усърдие, залагане.

Юкатан, Мексико

Юкатанският хамак изобщо не бе замислен за хора с габаритите на Пол Траут. Плетеното на ръка съоръжение беше предназначено за дребните фигури на маите. Когато не избиваше комари, Траут прекарваше времето в търсене на място за крайниците си, които висяха към пръстения под на индианската колиба. Облекчението дойде с първите мътни лъчи на зората. Измъкна се от мрежата, оправи, колкото можа, намачкания си костюм, схвана, че не е в състояние да направи каквото и да е за еднодневната си брада, и хвърлил поглед към Моралес, който хъркаше в друг хамак, се измъкна в утринната мараня. Прекоси царевичната нива до края на гората, където, легнал на една страна, хеликоптерът приличаше на умряло морско конче.

Пилотът се опита да се приземи с помощта на последните бензинови пари в резервоара, но машината се вряза в зеления балдахин на дърветата, който изглеждаше от високо така измамливо мек. Корпусът премина през върхарите с ужасен грохот от счупени клони и смачкан метал.

На Траут му излезе въздухът. Пилотът си удари главата и загуби съзнание. Моралес бе леко замаян. Руис, събуден от удара, седеше объркан. Моралес и Траут измъкнаха пилота, който се съвзе от чистия въздух. Лактите и коленете на всички бяха охлузени, но сериозни наранявания нямаше. Траут беше доволен, че Руис бе оцелял — можеше да се окаже полезен източник на информация при издирването на Гемей.

С ръце на хълбоците, Траут разглеждаше хеликоптера и клатеше учудено глава. Дърветата бяха омекотили удара. Конструкцията за кацане беше смазана, главното витло, както и това отзад, бяха останали в историята, но корпусът, по някакво чудо, беше цял. Траут почука по него. Вътре се чу шум. Пилотът, който предпочете да прекара нощта в хеликоптера, се измъкна, протегна се и измуча в прозявка. Този шум събуди Руис, легнал на земята, закопчан с белезници за машината. Примигна сънливо срещу Траут. Комарите, изглежда, не го притесняваха. Да смърдиш на кочина, си има и своите предимства, си помисли Траут. Обиколи хеликоптера и отново си каза, че са имали голям късмет. Преброи седем дупки от куршуми, включително една в резервоара.

Малко след като машината тупна на земята, през царевичната нива се зададе човек. Живеещ наблизо индианец беше станал свидетел на катастрофата. Поздрави ги с дружелюбна усмивка, под сламената си шапка. Изглеждаше невъзмутим, сякаш тук всеки ден падаха от небето непознати мъже. Пилотът направи бърза оценка на щетите и установи, че радиото не върши работа. Последваха селянина до колибата му, където жена му им предложи храна и вода, а четири дребни дечица ги наблюдаваха подозрително от далеч.

Моралес си поговори със селянина надълго и широко и после се обърна към Траут:

— Попитах го дали наблизо има селище с телефон. Казва, че някакъв свещеник в недалечно село разполагал с радиостанция. Щял да отиде дотам за помощ.

— Къде се намира селото?

Моралес поклати глава.

— На един ден път. Ще пренощува и ще се върне утре.

Притеснен за Гемей, Траут се ядоса от това забавяне, но нямаше какво да направи. Съпругата на селянина зави храна в една памучна кърпа, а мъжът ѝ се изкатери върху сиво магаре, махна за довиждане на семейството си и пое към своето велико приключение. Траут гледаше как клетото магаре се мъкне по пътеката и се помоли да му стигнат сили за дългия път. Жената предложи своя дом на гостите, като съобщи, че ще нощува у роднини. Докато Траут и пилотът стигнат колибата, за да видят дали Моралес е станал, тя се бе върнала. Приготви тортили и фасул за всички.

След закуска Траут занесе няколко тортили на Руис. Моралес отключи белезниците, но остави краката на разбойника вързани. Той лакомо излапа храната и запафка с благодарност предложената му от Моралес цигара. Катастрофата бе прогонила охотата му да се хили нахално и когато Моралес му зададе куп въпроси, той отговори с готовност.