Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Започнал да работи с бандата преди около шест месеца — превеждаше Моралес. — Казва, че преди това събирал сок за дъвка, но не му вярвам. — Сержантът зададе няколко по-настоятелни въпроса. — Ами да — каза той със смях, — така си и мислех. Крадец е. Крал от туристите в Мерида. Някакъв приятел му казал, че може да изкара повече от тоя занаят. Работата е по-тежка, но парите са повече, а рискът по-малък.

— Питайте го за кого работи — предложи Траут.

Руис потрепери, когато разбра въпроса. Моралес каза:

— Работел за някой, който в миналото охранявал развалини като полицай. Бандата е малка, може би десетина души. Откриват място и копаят. Най-добри били съдовете с черни линии. Двеста до петстотин долара на парче. Шефът си взема неговото и урежда транспорта.

— Транспорт за къде? — попита Траут.

— Не е сигурен — преведе Моралес. — Мисли, че шефът е свързан с хора, отвъд гватемалската граница.

— Как карат предметите дотам?

— Казва, че ги спускат по реката с лодки до място, откъдето ги вземат камиони. Оттам заминават за Кармелита или може би през границата за Белиз. Чувал съм какво става по-нататък. Качват ги на самолети или кораби за Белгия или САЩ. Там хората дават луди пари за такива неща. — Погледна Руис почти със съжаление: — Ако този жълтозъб идиот имаше и най-малка представа, че хората правят стотици хиляди долари, а той носи целия риск. — Сержантът се усмихна. Усетил шегата, но без да разбере, поради слабия си английски, че той е неин герой, Руис разцъфна в жълта усмивка.

Траут обмисли информацията. Гемей и Чи трябва да са се натъкнали на контрабандистите. Избягали са по реката — пътя на самите контрабандисти — и са се борели за спасението си, когато ги намери хеликоптерът. Помоли Моралес да разбере на какво разстояние от бързеите се намира мястото, където идват камионите.

— Казва две денонощия. Не може да определи разстоянието по друг начин. Казва, че на места реката пресъхвала.

По молба на Траут пилотът измъкна една карта от хеликоптера. Реката я нямаше на нея. Нямаше начин да се провери посоката на движение на Гемей.

Разпитът беше прекъснат. Момченце на около десет години тичаше през нивата и викаше с тънко гласче. Стигна до хеликоптера и обяви, останало без дъх, че баща му се е прибрал. Вързаха Руис и тръгнаха към колибата.

Селянинът каза, че можел да се върне и по-рано, но се възползвал от случая да се види с брат си, който живеел недалеч от селото. О, да, уведоми ги той, след пространно описание на роднинската среща, говорил с попа, но той вече нямал радио. Сърцето на Траут се сви. Но след минута се отпусна, защото индианецът каза, че свещеникът използвал клетъчния си телефон, държан за спешни, предимно медицински случаи. Той се обадил за помощ и пратил бележка: «До хората от хеликоптера. Ще дойдат да ви вземат.»

Нетърпението на Траут нарасна. Закрачи покрай нивата, като често вдигаше глава към безоблачното синьо небе. Не след дълго се донесе тежък тътен. Наостри уши. Шумът се усили, докато буквално започна да усеща вибрациите на въздуха.

Един боядисан в зеленикавокафяво «Хюи» изскочи над дърветата, а веднага след него се появи втори. Хеликоптерите направиха кръг над нивата и кацнаха в нейния край. Вратите им се отвориха, преди да заглъхнат двигателите им, от тях се изсипаха мъже в маскировъчни униформи. Моралес, пилотът и семейството на селянина отидоха да приветстват новодошлите. Бяха шестима, включително един капитан в първата и медицински техник във втората машина. Техникът прегледа всички и ги обяви за годни.

Траут и Моралес отидоха при падналия хеликоптер, но Руис го нямаше там. Чиклерото се бе измъкнал. След кратко съвещание решиха да не губят време в преследване. Траут би искал да разбере, дали Руис не знае още нещо, макар да разбра от казаното, че е в самата основа на мошеническата йерархия. Ако се погледнеше на случая оптимистично, може пък да го изяде някой ягуар. Горкият ягуар. Благодариха на селянина и семейството му и се качиха в хеликоптерите. След минути се носеха на стотина метра над върховете на дърветата.

Приземиха се във военна база. Капитанът каза, че била изградена недалеч от Чиапас, по време на индианското въстание миналата година. Капитанът ги попита дали не са гладни или може би искат да се изкъпят и преоблекат. Душът можеше да почака — Траут имаше по-важна работа. Помоли за телефон.

Остин седеше в централата на НАМПД и разглеждаше снимките на Халкон, направени от Завала в подземния гараж. Той тъкмо бе разказал за селището на Халкон и кървавата игра, а Остин набързо го осведомяваше за срещата с Анджело Донатели на остров Нантъкет, когато телефонът иззвъня. Широка усмивка се появи на лицето му, когато чу гласа на Траут.