Клайв Къслър - Загадката „Серпента

— Няма нищо. Това е най-малкото, което можем да направим за приятел.

Лицето на Траут стана сериозно:

— Майтапът настрана, много се радвам да ви видя физиономиите. Благодаря за бързината. Гемей страшно се нуждае от помощ.

— Ще получи повече — каза Остин. — Изготвил съм план.

Завала погледна към доставения от Специалните части сандък и изсумтя доволно.

Най-плавното качество на снайпериста не е вярното око, мислеше си Гусман, а търпението. Беше седнал на проснато, между храстите на брега на Потомак, одеяло и беше вперил поглед във викторианския хангар за лодки на другия бряг. Седеше тук от часове. Отпуснат като зомбиран, което му помагаше да не обръща внимание на изтръпналия си задник и жилещите насекоми. Видял бе залеза на слънцето и съзнаваше красотата на реката, но променящите се цветове и сенки не будеха никакви чувства в душата му.

Разбра, че Остин няма да се върне, още преди да се включи автоматично нощното осветление в къщата. Вдигна карабината Steyr SSG-69, австрийско производство, и погледна през оптическата тръба. Различи очертанията на лодка върху входната врата. Едно докосване на спусъка би пратило през реката куршум със скорост 940 метра в секунда. Издаде щракащ звук с език, отпусна карабината, извади клетъчен телефон и набра един номер в централата на НАМПД.

Автоматичният секретар го уведоми, че мистър Остин ще отсъства няколко дни, съобщи му работното време и насърчи Гусман да остави съобщение. Усмихна се. За мистър Остин той имаше само едно съобщение. Набра друг номер. Звънна се в кола, паркирана пред къщата на Завала в Арлингтън.

— Отлага се — каза Гусман и изключи. Двамата мъже се спогледаха, свиха рамене, колата забръмча и потегли.

А там, на брега на Потомак, Гусман внимателно зави карабината в одеялото и тръгна между дърветата, безшумен като призрак.

Лодчицата се плъзгаше през призрачната мараня като в сън. Речните изпарения се превръщаха в прозрачни видения, чиито разперени ръце предупреждаваха: Връщайте се!

Гемей управляваше, а Чи седеше на носа като махагоново украшение на древен кораб, забил остър поглед в сивкавия воал, за да открие всяка пречка — човек или не. Бяха поели на път в ранни зори, след нощувка на малко островче посред реката. Чи спа в огромния хамак на брега. Срещата с Жълтата брада още държеше влага на Гемей. Чи я увери, че тук няма змии, но тя възрази в смисъл, че даже и червейче не би било добре прието от нейна страна. Предпочете несгодите, но и относителната безопасност на лодката. Събуди я силно съскане. Видя с облекчение, че това е само газовият котлон, на който Чи вареше кафе. След бърза закуска с консерви поеха надолу.

Складът на чиклеросите ги беше осигурил материално за дни напред. Понеже в лодката бе тясно, натовариха втора с храна, бутилирана вода и гориво и сега я дърпаха подире си. Това ги забавяше, но запасите бяха от жизнено значение за оцеляването им.

Утринното слънце изсуши водните духове и видимостта се подобри, но в замяна дойде задушаващата влажност на въздуха. Гемей си бе намерила оръфана сламена шапка, която я пазеше от слънчев удар и от ослепяващата тропическа светлина.

Реката се сучеше насам-натам. При всеки завой Чи вдигаше ръка, а Гемей връщаше газта до празен ход. За няколко минути се оставяха на течението, наострили уши за гласове или шум от двигател. Забравили страха от опасност в тила, те съсредоточаваха цялата си предпазливост напред. Нямаха никакво желание да се натресат на банда негодници зад някой завой. Все още не бяха сигурни за ролята на хеликоптера. Съюзник ли беше или враг? Той ги отърва от бързеите. От друга страна, не можеха и да забравят, че ги изхвърли в реката.

От време на време във водата скачаше риба. Шумът при падането ѝ беше като от изстрел в бъчва. Иначе, освен от звуците на лодката, се чуваше само бръщолевенето на птиците в дърветата и жуженето на насекоми, Гемей беше благодарна за щедрото присъствие на «Кътър» 87в склада на бандитите. Препаратът против насекоми трябваше често да се нанася наново, за да замести изтънелия от потене и случаен дъждец предпазен слой. Чи сякаш не се тревожеше от насекомите. Естествен подбор, помисли си Гемей. И да е имало някога маи, податливи на малария или други пренасяни от насекоми зарази, очевидно отдавна са били изтребени.

С течение на времето, видът на реката се промени. Ширината ѝ намаля наполовина. Вливането на еднакво количество вода в два пъти по-тясно пространство направи течението по-бързо. Равнинната околност премина в хълмиста, бреговете се извисиха и станаха стръмни, обрасли с непроходима растителност.