Клайв Къслър - Виксън 03

Телефонът пред Хигинс иззвъня. Той вдигна слушалката, послуша известно време и лицето му помръкна.

— Изстрелян е трети снаряд.

Спътниковата камера се върна назад, за да покаже трикилометров радиус около Белия дом. Всички бяха съсредоточили внимание върху гледката от птичи поглед на града и със свити сърца си мислеха, че може би този снаряд ще съдържа смъртоносния агент. В същото време се мъчеха да отгатнат коя ще е следващата мишена. Последвалият взрив във вид на гейзер превърна в прах и камъни петнайсетметров участък от тротоара и две дървета в северната част на Конститюшън авеню.

— Цели се в сградата на Държавния архив — каза президентът. — Фокс има за цел да унищожи Декларацията за независимостта и Конституцията.

— Настоявам, господин президент, да наредите незабавно ядрен удар върху „Айова“. — Обикновено червендалестото лице на Хигинс сега беше посивяло.

Президентът гледаше като онемял; беше прегърбил рамене, сякаш му беше студено.

— Не — каза той след малко.

Хигинс седна тежко на стола си. Кемпър почукваше тихичко по масата с молив, размишлявайки над нещо.

— Има и друго разрешение — заговори той бавно и някак плахо. — Да извадим от строя оръдеен купол номер две на „Айова“.

— Да поразим оръдейния купол? — повтори Хигинс със скептично изражение.

— Някои от нашите „Спектър“ Еф-едно-двайсет носят на борда си ракети „Сатан“ — поясни Кемпър. — Нали не бъркам, генерал Сейър?

Командващият Военновъздушните сили генерал Майл Сейър кимна в знак на потвърждение.

— Всеки самолет е въоръжен със сатани, способни да проникнат през бетон с дебелина три метра.

— Разбирам какво имате предвид — обади се Хигинс. — Но какво ще кажете за точността? Ако не улучите, отприщвате „Бърза смърт“.

— Може да стане — каза Сейър, обикновено мълчалив човек. — Щом пилотите изстрелят ракетите, те ще прехвърлят управлението им на сухопътните части. Вашите хора, генерал Хигинс, са достатъчно близо до „Айова“, така че могат да насочат ракетата в диаметър от деветдесет сантиметра.

Хигинс грабна слушалката и погледна към президента.

— Ако Фокс спазва един и същ интервал на стрелбата си, значи разполагаме с по-малко от две минути.

— Тогава действайте! — каза без колебания президентът.

Докато Хигинс даваше нареждания на частите, разположени около „Айова“, Кемпър прегледа папката с конструкцията на кораба.

— Този купол е защитен със стоманена броня с дебелина между сто и седемдесет и петстотин милиметра — съобщи той. — Може и да не го разрушим, но със сигурност ще изкараме акъла на екипажа.

— А „тюлените“ могат ли да бъдат уведомени за намеренията ни? — попита президентът.

Лицето на Кемпър помръкна.

— Щяхме да ги уведомим, ако можехме, но откакто се качиха на катера, с тях нямаме никаква радиовръзка.

Фъргъс не можеше да направи никаква връзка, тъй като радиото бе избито от ръката му от картечната стрелба, разгърната от цитаделата на „Айова“. Един куршум откъсна средния пръст на лявата му ръка, мина през предавателя и през дясната му длан. Резервното радио също бе отнесено заедно с водача на групата, който бе улучен в гърдите и сега се носеше безжизнен някъде по течението на реката.

Фъргъс беше загубил шестима от общо трийсетте си души, докато се качваха на борда на „Айова“ по въжени стълби, завързани за въжета с направени примки, които бяха изстреляли върху кърмата с арбалети. Когато стигнаха до главната палуба, те бяха посрещнати от унищожителен огън. Поотделно и на малки групи те предприеха ответен огън срещу защитниците на кораба.

Раненият и откъснат от командата си Фъргъс се измъчваше повече от безпокойство, отколкото от болките си. Лежеше притиснат зад една ветрилообразна рамкова конструкция на кран, а времето течеше. Беше получил заповед да осигури безпрепятствен достъп до летателната площадка на кораба, преди южноафриканците да открият огън, и изруга от безпомощност, когато чу третият оръдеен изстрел да прогърмява над реката.

Вдигна поглед и видя, че хеликоптерите с морските пехотинци кръжат в нетърпеливо очакване да получат знак, за да кацнат. Той провря глава и погледна иззад крана. Картечниците, стърчащи иззад стоманена броня на покрива на главния мостик, бяха подминали Фъргъс и се бяха насочили към хората му, които се придвижваха към предната част на кораба.

Той стисна здраво с една ръка автоматичното си оръжие, скочи на крака и притича по откритата палуба. Но малко преди да се прикрие зад кърмовия оръдеен купол, хората на Фокс го забелязаха и един куршум раздроби глезена на левия му крак.