Клайв Къслър - Виксън 03

— Много силно! Много силно! — заповтаря под носа си Стайгър, като наблюдаваше Пит. Той така се разлюля пред увисналия във въздуха хеликоптер, че имаше опасност да не успее да скочи където трябва.

Опасенията на Стайгър се оправдаха. Пит наистина се отплесна неконтролируемо напред, високо над главната палуба, където възнамеряваше да скочи. Разминавайки се на косъм с един празен оръдеен купол, той се издигна до края на дъгата си и в същия миг взе решение — бързо откопча токата и се изхлузи от колана.

От вратата на хеликоптера Сандекър, със свит на топка стомах и затаен дъх, напрягаше очи в сумрака на ранното утро и видя как свитата фигура на Пит полетя надолу зад предната надстройка и изчезна. След миг и „Айова“ се изгуби от погледа му, след като Стайгър наклони хеликоптера под остър ъгъл, пикира над гористия бряг и бързо се отдалечи от кораба. Щом хеликоптерът зае отново хоризонтално положение, Сандекър откопча предпазния си колан и се върна в кокпита.

— Успя ли да скочи? — попита го разтревожен Стайгър.

— Да.

— Цял ли е?

— Освен да се надяваме — отвърна Сандекър толкова тихо, че Стайгър едва го чу сред шума на двигателя, — нищо друго не ни остава.

Фокс не се обезпокои от хеликоптера, особено като го видя, че продължи по пътя си. Той не видя обаче човешката фигура, която се спусна от него в сумрака, тъй като вниманието му беше насочено към приближаващия се с висока скорост по реката катер. Предположи, че в него е комитетът по посрещането от името на американското правителство и заговори по микрофона.

— Господин Шейба?

— Да, сър? — отвърна през пращенето гласът на Шейба.

— Моля, погрижете се картечарите да заемат позиции и да се приготвят да отблъснат абордажната група.

„Да отблъснат абордажната група! Боже мой, помисли си Фокс, кога ли за последен път капитан на огромен боен кораб беше дал такава заповед?“

— Това тактическо занятие ли ще бъде, сър?

— Не, господин Шейба, няма да е тактическо занятие. Опасявам се, че американски екстремисти, поддържащи враговете на родината ни, може да се опитат да превземат кораба. Инструктирайте хората си да стрелят по всеки човек, плавателен съд или самолет, който застрашава нашия кораб и екипажа му! Нека хората ви започнат да обстрелват катера с терористи, който се приближава към нас откъм запад!

— Слушам, сър! — Радиото не можеше да прикрие вълнението в гласа на Шейба.

За миг Фокс се изкуши да нареди на нищо неподозиращия екипаж да напусне „Айова“, но това значеше да признае — а той не можеше — че се е готвил да изпрати на смърт шейсет и осем невинни мъже, мъже, подмамени да повярват, че служат на една родина, която се отнася с тях малко по-добре от добитък. Фокс имаше начин да отхвърли от себе си всяко ледено пипало на вината. Той извика в паметта си спомена за опожарената ферма, за овъглените тела на жена си и децата си и решението му да осъществи намерението си бързо се затвърди.

Той отново взе микрофона.

— Главна батарея!

— Главна батарея в готовност, капитане!

— При команда — единичен огън! — Той хвърли още веднъж поглед към изчисленията върху картите до себе си. — Далекобойност: двайсет и три хиляди и деветстотин метра. Пеленг на целта: нула-едно-четири градуса.

Фокс загледа като хипнотизиран как трите дълги цеви на оръдията, стърчащи от купол номер две на главната корабна артилерия, започнаха послушно да издигат огромните си дула до ъгъл от петнайсет градуса, след което застинаха в това положение и зачакаха команда, за да избълват смайващата си огнева мощ. Фокс си пое дълбоко въздух и натисна предавателния бутон на микрофона си.

— Заехте ли позиция, „Ангъс-две“?

— Чакам команда, приятел — отвърна наблюдателят.

— Господин Шейба?

— Готови сме за стрелба, сър.

Е, това беше. Пътуването, започнало от една ферма в Натал, бе следвало безмилостно посоката си именно до този момент. Фокс излезе от крилото на мостика и издигна бойното знаме на АРА върху импровизиран стълб. После се върна в командния пункт и изрече фаталните думи:

— Можете да откриете огън, господин Шейба.

Мъжете на борда на патрулния катер на бреговата охрана решиха, че върху тях е връхлетял унищожителен ураган. Макар само едно от оръдията на тристволната батарея да бе гръмнало над носовата част на „Айова“, взривът причини турбулентност на въздуха и струя нажежен барутен газ обгърна малкия катер. Повечето от мъжете бяха повалени на палубата. Онези, които стояха с лице към „Айова“ в момента на изстрела, бяха заслепени за няколко секунди от лумналия пламък.