Клайв Къслър - Виксън 03

Адмиралът понечи да каже нещо, но се въздържа. Едва когато Пит беше напълно готов, той потисна нервността си и рече:

— Ще те чакам за закуска.

— Пригответе ми бъркани яйца — каза Пит и прекрачи през отворената врата в мразовитата зора.

Лейтенант Алън Фъргъс, водачът на „тюлените“, вдигна ципа на мокрото си подводно облекло и наруга мислено странните прищевки на висшето командване. Само преди час го бяха събудили от дълбок сън и набързо го бяха информирали за предстоящата му задача. Според него това беше най-тъпото нещо, което му е било възлагано през седемте му години във военноморския флот. Той си сложи гумената качулка и се приближи до висок, широкоплещест мъж, който седеше на крилото на командния мостик. Беше вдигнал крака върху леерното ограждане, и гледаше в река Потомак.

— За какво е всичко това? — попита го Фъргъс.

Капитан втори ранг Оскар Кибъл, вечно намръщен шкипер на патрулния катер на бреговата охрана, който превозваше Фъргъс и хората му, изкриви устни в гримаса на отвращение и сви рамене.

— И аз съм не по-малко объркан от вас.

— Вярвате ли на тия глупости за някакъв си боен кораб?

— Не — почти изръмжа Кибъл. — Виждал съм ескадрени миноносци с тонаж по четири хиляди тона да плават към вашингтонската военноморска кораборемонтна работилница, но чак петдесет хиляди тонен линеен кораб — никога.

— „Качете се на борда и осигурете кърмата за кацане на хеликоптери с ударни групи морски пехотинци“, такива заповеди получих — каза раздразнен Фъргъс. — Пълна измишльотина, ако ме питате.

— И на мен не ми беше до това — каза Кибъл, после се захили и добави: — Но кой знае, може пък да се окаже, че отиваме на пикник, с много пиячка и жени.

— В седем часа сутринта, и то на открито? Едва ли.

— Скоро ще разберем. След още две мили ще заобиколим нос Шеридан. После ще видим нашия обект на разстояние… — Кибъл изведнъж млъкна, наклони глава и се ослуша. — Чувате ли нещо?

Фъргъс напрегна слух и се обърна да погледне към килватера на катера.

— Това май че е хеликоптер.

— Лети като прилеп, без никакви светлини — добави Кибъл.

— Боже мой! — възкликна Фъргъс. — Пехотинците пристигат по-рано от определения час!

След миг всички на борда на патрулния катер вдигнаха глави към хеликоптера, който прелетя шумно на шейсет метра над тях като бледа сянка на фона на сивото небе. Всички бяха толкова погълнати от загадъчния затъмнен летателен апарат, че не забелязаха увисналата от него неясна фигура, която мина толкова ниско над палубата, че отнесе радиоантената.

— Какво беше това, по дяволите? — измънка изумен Кибъл.

Пит с удоволствие щеше да отговори на този въпрос, ако имаше време. Увиснал на ремъци под хеликоптера на НЮМА, само на деветдесет метра над реката, той едва успя да изпъне крака напред, преди да се блъсне в антената на патрулния катер. Краката му поеха целия удар и за щастие — за огромно негово щастие, помисли си той по-късно — не закачи никакви жици, които щяха да срежат тялото му като с нож за маруля. Отърва се единствено с една драскотина по задните си части от парче тънка тръба.

Изгряващото слънце се криеше зад ниски, тъмни облаци. Въздухът беше наситен с полярен студ, който пронизваше тялото на Пит през дрехите. Очите му сълзяха като капещ кран на чешма, а студът се забиваше като ледени иглички в бузите и челото му.

Пит се носеше във въздуха, изпълнен с чувство, с каквото никакъв увеселителен парк не би могъл да го изпълни. Река Потомак се виждаше като размазано петно, докато прелиташе над ленивите й води със скорост триста и двайсет километра в час. Дърветата, обточващи бреговете й, профучаваха покрай него като автомобили по лосанджелиска магистрала. Той погледна нагоре и различи малък блед овал на тъмния фон на отворената врата на хеликоптера и разпозна в него разтревоженото лице на адмирал Сандекър.

Почувства как тялото му се полюшна настрани, когато Стайгър наклони хеликоптера, следвайки широката извивка на реката. Дългото въже, което го придържаше към лебедката в товарния отсек, се изви в обратна посока и го разлюля като детска въжена люлка. След малко въжето се успокои и в полезрението на Пит се появи „Айова“ с оръдията си, насочени заплашително към реката.

Над него Стайгър затвори дроселите и намали скоростта на хеликоптера. Пит почувства как ремъците на колана му се стегнаха около гърдите и той се приготви за скок. Стайгър внимателно започна да спуска хеликоптера над десния борд на кораба, зад главния команден мостик, докато надстройката изпълни челното стъкло на пилотската кабина.