Клайв Къслър - Виксън 03

На двайсетина километра от реката Доналд Фиск даваше първа помощ на пострадалия шофьор, когато приближаващият се „товарен влак“ се срути от небето и се стовари върху паметника на Линкълн. За една хилядна от секундата кухият балистичен конус на снаряда се пръсна, когато се удари в белия мрамор. После тежкият куршум от заякчена стомана зад него си проправи път дълбоко в паметника и избухна.

На Фокс му се стори, че трийсет и шестте дорийски колони се откъснаха като листчета на цвете и се сгромолясаха върху грижливо поддържаната морава. После покривът и вътрешните стени рухнаха, когато огромни мраморни отломъци заподскачаха надолу по стълбите като детски дървени блокчета и към небето изригна гъст фонтан от бял прах.

Когато грохотът от взрива заглъхна над Вашингтон, Фиск бавно стана на крака, онемял от изумление.

— Какво стана? — извика ослепелият шофьор. — За бога, кажете ми какво стана?

— Не се паникьосвайте — опита да го успокои Фиск. — Стана още една експлозия.

Шофьорът направи гримаса от болка и стисна зъби. Близо трийсет парченца стъкла се бяха забили в лицето му. Едното му око беше пълно със съсирена кръв, другото, със срязана ретина, го беше загубил завинаги.

Фиск свали пропитата си с пот риза и я напъха в ръцете на шофьора.

— Усуквай я, разкъсвай я, дъвчи я, ако трябва, за да издържиш на болката, но само не си пипай лицето. Ще те оставя сам за няколко минути. — Той замълча, тъй като до слуха му достигна звук на приближаващи се сирени. — Полицията идва. Непосредствено след тях е линейката.

Шофьорът кимна и седна на ръба на тротоара, стискайки и мачкайки ризата на топка до побеляване на кокалчетата си. Фиск се затича по площада, чувствайки се неловко, че е гол до кръста. Заобикаляйки назъбените отломъци мрамор, разпилени по стълбите на паметника, той стигна до някогашния портал, гледащ към декоративното езеро.

И изведнъж се закова на място от почуда.

Там, сред огромната купчина камъни и слегнал прах, се издигаше непокътната статуята на Ейбрахам Линкълн. Стените и покривът на конструкцията се бяха разцепили по някакъв начин по средата и бяха паднали от двете страни на високата близо шест метра статуя.

Без никаква драскотина дори, меланхоличното лице на Линкълн продължаваше да гледа сериозно към безкрайността.

Генерал Хигинс тръшна силно телефонната слушалка върху вилката. Това беше първият му изблик на невъздържаност.

— Изпуснахме наблюдателя им — каза той с горчивина в гласа. — Бяхме засекли местоположението му, но докато най-близкият ни патрул отиде дотам, той изчезна.

— Явно е обигран — отбеляза Тимоти Марч. — Само с една от общо четирите ни коли на пътя, оборудвани с радиосистемата Си Би, откриването на негодника е почти невъзможно.

— Екип от специалните части и градската полиция са поставили барикади по ключовите кръстовища в района на Капитолия — каза Хигинс. — Ако можем да задържим наблюдателя далеч от визуален контакт с неговите цели, той няма как да съобщи на кораба за корекциите на далекобойността. Така Фокс ще стреля слепешката.

Очите на президента бяха приковани в екрана и гледаха тъжно увеличеното спътниково изображение на разрушения паметник на Линкълн.

— Хитро измислено от тяхна страна — измърмори той. — Неколцина жертви едва ли ще се превърнат в нещо повече от заглавие на първа страница на вестниците за повечето американци. Но разрушаването на почитан национален паметник, това вече ще покърти всекиго. Бъдете сигурни, господа, че до довечера мнозина обезумели американци ще излязат на улицата, за да излеят гнева си.

— Ако следващият снаряд съдържа „БС“… — не се доизказа Джарвис.

— Това е нещо като руска рулетка — прекъсна го Марч. — Два снаряда вече бяха изстреляни. Това означава, че вероятността се свежда до две от трийсет и шест.

Хигинс погледна към адмирал Кемпър.

— Изчислихте ли какво е темпото на стрелбата от „Айова“?

— Времетраенето между изстреляните снаряди беше четири минути и десет секунди — отвърна Кемпър. — Наполовина по-забавено в сравнение с някогашната му военновременна ефективност, но доста добро, като се вземе предвид четирийсетгодишното старомодно оборудване.

— Това, което ме озадачава — каза Марч, — е защо Фокс използва само централния оръдеен купол? По всичко личи, че няма намерение да задейства системите в другите два.

— Пази си силите, като изстрелва по един снаряд за ефект. Вторият му изстрел беше сполучлив и той улучи мишената си. Когато следващия път определи далекобойността си, бъдете сигурни, че ще отприщи дулата и в трите купола.