Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Тя не направи никакъв опит за съпротивление, нито продума нещо в знак на неподчинение. Седеше в количката, съсухрена и няма, докато Пит я караше по коридора до малкия асансьор, с който двамата слязоха на долния етаж на офиса. Когато стигнаха фоайето на приемната, тя видя изпадналата в безсъзнание охранителка и вдигна поглед към Пит.

— Какво следва сега, господин Пит?

— Падането на последната завеса на Морски линии „Бугейнвил“ — отвърна той. — Утре вашият гнил бизнес вече няма да съществува. Азиатските ви предмети на изкуството ще бъдат предадени на музеите. Тук ще дойде нов наемател и ще преустрои кабинетите и жилищните ви помещения. Цялата ви флотилия ще бъде разпродадена. Отсега нататък името Бугейнвил няма да значи нищо, освен далечен спомен в микрофилмовия архив на вестниците. За вас няма да скърбят нито приятели, нито роднини, а аз лично ще се погрижа да ви погребат в гробище за бедняци и чужденци без никакво име.

Най-накрая той замълча; по нейното лице се изписа омраза.

— А какво ще е вашето бъдеще, господин Пит?

Той се усмихна.

— Ще си поправя колата, която ми взривихте.

Тя немощно се повдигна от количката си и се изплю в лицето му. Пит не понечи да избърше слюнката. Просто остана на мястото си и я погледна с лукава усмивка. Видя как цялата й злоба изби по лицето, докато го проклинаше на корейски език.

Пит набра кодовия номер с бутоните на предавателя на Касио и вратите на „Лифтоник“ OW-607 се отвориха.

Но асансьор нямаше — само празна шахта.

— Бон воаяж, дърта зла вещице!

Той бутна инвалидната количка в зеещата дупка и чу как тя затрака надолу като камък, хвърлен в кладенец, докато отекващият в стените звук заглъхна под стоте етажа.

Пит излезе през главния вход на Търговския център и тръгна към Лорън, която седеше на пейка отвън. Тя стана да го пресрещне. Двамата се прегърнаха и постояха така известно време, без да продумат.

Лорън усети умората и болката му. Но долови и още нещо — необичаен вътрешен покой, който й бе непознат дотогава. Тя го целуна леко няколко пъти, после го поведе към чакащите таксита.

— Къде е Сал Касио? — попита Лорън.

— При дъщеря си.

— А Мин Корио?

— В пъкъла.

Тя забеляза суровия му поглед.

— Имаш нужда от почивка. Но първо ще те заведа на преглед в болница.

Изведнъж лицето му доби дяволит израз.

— Хрумна ми нещо друго.

— Какво?

— Да прекараме следващата седмица в апартамент на най-хубавия хотел в Манхатън. Ще си поръчаме в стаята шампанско, разни вкуснотии за вечеря, а ти ще ме любиш.

В очите й проблесна кокетство.

— Защо трябва аз да върша цялата работа?

— Защото явно не съм в състояние да поема управлението.

Тя се притисна любвеобилно в него.

— Струва ми се, че това е най-малкото, което мога да направя, задето ми спаси живота.

— Семпер паратус — рече той.

— Семпер какво?

— Това е мотото на бреговата охрана — винаги готов! Ако вертолетът им не се бе появил навреме над шлепа, сега двамата с теб щяхме да сме на дъното на Мексиканския залив.

Стигнаха до таксито и Лорън помогна на бавнодвижещия се Пит да се качи и седне на задната седалка. Тя се настани до него и целуна ръката му, а шофьорът търпеливо гледаше напред през предното стъкло.

— Накъде? — попита той.

— Хотел „Хелмсли Палас“ — отвърна Пит.

Лорън се обърна и го изгледа.

— Ще наемеш апартамент в „Хелмсли“?

— Не, цялата надстройка на покрива му — поправи я той.

— И кой ще плати за тази разкошна интерлюдия?

— Как кой, правителството естествено. Кой друг?

Брайл — система за писане и четене с изпъкнал шрифт, пригодена за слепи хора. — Б.пр.

Буй — обозначителна шамандура. — Б.р.

Маунт Ръшмор — част от черните планини в Дакота, върху чийто скалист скат скулпторът Борглум (1867 — 1941) извайва главите на четирима американски президенти. — Б.пр.

ГРУ — Съветско военно разузнаване. — Б.пр.

Фейгън — герой от романа на „Оливър Туист“, главатар на банда, която кради, а той продава крадените неща. — Б.пр.

Рип ван Уинкъл — герой от едноименен разказ на Уошингтън Ървинг (1783 — 1859), който изпил вълшебна отвара и потънал в 20-годишен сън. Събудил се в друга епоха. — Б.пр.

Кент Стейт — на 4 май 1970 година по време на мирна демонстрация против войната във Виетнам, в която студентите от Държавния университет в Кент Охайо (Кент Стейт Юнивърсити) части на Националната гвардия откриват огън по демонстрантите, убиват четирима студенти и раняват деветима. Кент Стейт става символ на държавния произвол. — Б.пр.