Клайв Къслър: Изхвърлени в морето

Слухът му се възвърна отчасти и той долови странен звук от тупкане, но не му обърна внимание, тъй като реши, че кръвта бучи в главата му. Водата вече бе заляла краката му и шлепът се разтресе — беше тръгнал надолу.

Обгърна го кошмарен свят. Над него се наведе тъмна фигура, той се пресегна и сграбчи нечия ръка.

Говорителят на Белия дом Алън Моран със самодоволна усмивка обходи в кръг Източната зала на Белия дом, спирайки се да размени по някоя дума с помощниците и приближените си, докато чакаше последната дума от процеса, който се водеше на партерния етаж на Сената.

Той поздрави малка група от партийни ръководители, после им се извини, че ги напуска, когато видя, че в залата влизат държавният секретар Дъглас Оутс и министърът на отбраната Джес Симънс. Моран тръгна към тях и протегна ръка, която Оутс не пое.

В отговор на високомерието му Моран само сви рамене — вече можеше да си го позволи.

— Е, както изглежда, отказвате да възхвалявате Цезар, но и не се готвите да го погребете.

— Ето че ми напомни за един стар гангстерски филм, който гледах в детството си — каза Оутс с леден тон. — Заглавието много ти приляга.

— О, така ли? Кой е този филм?

— „Малкият Цезар“.

Усмивката на Моран доби злобен израз.

— Носите ли си молбата за оставка?

Оутс извади плик от вътрешния джоб на сакото си.

— Вътре е.

— Задръжте си я! — рече презрително Моран. — Няма да ви доставя удоволствието да напуснете с лек благодарствен поклон. Десет минути след като положа клетвата, ще дам пресконференция. Освен че ще уверя нацията за гладкото осъществяване на приемствеността, смятам да разглася, че вие и останалите от Кабинета на президента планирате заговор за установяване на диктатура и че първата ми заповед като президент на Съединените щати ще бъде за уволнението на цялата тази гнила групичка.

— Не сме и очаквали нещо друго. Честността никога не е била отличителна черта на характера ти.

— Няма никакъв заговор и вие знаете това — кипна Симънс. — Президентът стана жертва на съветски комплот, имащ за цел да упражнява власт над Белия дом.

— Не ме интересува — отвърна нахално Моран. — Докато истината излезе наяве, прословутата ви репутация ще бъде опетнена. Никога повече няма да работите във Вашингтон.

Преди Оутс и Симънс да кажат нещо, един помощник на Моран се приближи до него и му зашепна в ухото, после застана в средата на залата и вдигна ръка, за да въдвори тишина.

— Дами и господа — заговори той, — току-що ми съобщиха, че Сенатът е гласувал за обвинението с необходимото две трети мнозинство. Нашият обсаден президент вече е свален от длъжност, овакантено е и вицепрезидентското място. Дойде време да внесем ред в Белия дом и да започнем отново.

Като по даден знак председателят на Върховния съд Нелсън О’Брайън стана от мястото си, приглади черната си роба и се изкашля. Всички се струпаха около Моран, когато секретарят му подаде Библия, която събуди подозрението, че си я носеше от къщи.

В този момент в залата влязоха Сам Емет и Дан Фосет и спряха на вратата. После забелязаха Оутс и Симънс и тръгнаха към тях.

— Нещо ново? — попита разтревожен Оутс.

— Нищо. Генерал Меткалф се разпореди за информационно затъмнение. Не успях да се свържа с него в Пентагона, за да разбера защо.

— Значи всичко е свършено.

Разговорът им прекъсна, тъй като всички се обърнаха едновременно, когато Моран сложи лявата си ръка върху Библията и вдигна дясната си, за да положи клетва за встъпване в длъжност като президент.

— Повтаряйте след мен. — Гласът на председателя на Върховния съд О’Брайън звучеше като монотонно биене на барабан. — Аз, Алън Робърт Моран, се заклевам най-тържествено… че ще изпълнявам честно задълженията си на президент на Съединените щати… — продължи напевно О’Брайън.

Изведнъж залата зад гърба на Оутс притихна. Суфлирането на клетвата от страна на О’Брайън не бе поето от Моран. Изненадан, Оутс се обърна и погледна присъстващите. Всички погледи, изпълнени с почуда, бяха приковани към вратата, откъдето влезе вицепрезидентът Винсент Марголин, воден от Оскар Лукас, а от двете му страни вървяха генерал Меткалф и адмирал Сандекър.

Вдигнатата ръка на Моран бавно се отпусна надолу, а лицето му стана пепеляво. Тишината стана още по-потискаща, когато Марголин се приближи до председателя на Върховния съд по пътеката, която му направи смаяната публика. Марголин хвърли леден поглед към Моран, после се усмихна на останалите.