Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Благодаря ви за репетицията — каза сърдечно той. — Но мисля, че мога да продължа нататък.

13 август 1989

Ню Йорк Сити

Сал Касио вече чакаше в просторното фоайе на Световния търговски център, когато Пит влезе бавно през главния вход. Касио го измери с поглед от горе до долу. Не помнеше кога за последен път бе виждал някого, който да е толкова близо до ръба на физическата разруха.

Пит тътреше крака като човек, претърпял много неща. Беше облечен с взета назаем шуба с номер, два пъти по-малък от неговия. Дясната му ръка висеше отпусната надолу, а лявата бе притисната към гърдите, сякаш да ги задържи цели; по лицето му бе изписана странна смесица от болка и триумф, в очите му святкаха злобни пламъчета, в които Касио разпозна огъня на отмъщението.

— Радвам се, че успя — рече Касио, без да спомене дума за външния вид на Пит.

— Играта е твоя — отвърна Пит. — Аз съм тук само за подкрепа.

— Ако всичко е точно, и двамата ще стигнем до финала.

— Много любезно от твоя страна. Благодаря ти.

Касио се обърна и поведе Пит към един частен асансьор. После извади от джоба си малък предавател с бутони, набра съответния код и двойната врата се отвори. Вътре имаше пазач в безсъзнание, вързан с въже за простиране. Касио го прескочи и отвори лъскава месингова врата на електрическо табло, на която бяха гравирани думите: Елеватор „Лифтоник“ OW-607. Той извърши пренастройка и натисна бутона, на който пишеше „100“.

Асансьорът полетя като ракета и ушите на Пит изпукаха три пъти, преди кабината да намали скорост и да спре. Вратите се отвориха към богато обзаведеното преддверие на дружеството Морски линии „Бугейнвил“.

Преди да излезе от кабината, Касио препрограмира електрическата верига на асансьора с предавателя си. После се обърна и стъпи на дебелия килим.

— Тук сме, за да разговаряме с Мин Корио — съобщи безцеремонно Касио.

Жената ги изгледа подозрително, особено Пит, и отвори дневник с кожена подвързия.

— В програмата на мадам Бугейнвил не виждам да са записани срещи за тази вечер.

Лицето на Касио се набразди от най-сполучливия му израз на обида.

— Сигурна ли сте? — попита той и се наведе над бюрото, за да погледне в дневника за срещи.

Жената посочи празната страница.

— Както виждате, не е записано нищо в…

Касио я удари косо по тила с ръба на дланта си и тя падна с главата и раменете напред върху бюрото. Тогава той бръкна под блузата й и извади джобен автоматичен пистолет, калибър 25.

— Като я гледаш, няма да кажеш, че е от охраната — поясни Касио.

Той подхвърли пистолета към Пит и тръгна по коридора, украсен с картини на кораби от флота на Морски линии „Бугейнвил“. Пит разпозна „Пайлъттаун“ и умореното му лице се вкамени. Той последва якия частен детектив по вита стълба от палисандрово дърво със сложна дърворезба, която водеше към жилищните помещения на горния етаж. На горната площадка Касио едва не се сблъска с друга очарователна азиатка, която излизаше от една баня. Беше облечена с кимоно върху копринена пижама.

Очите й се разшириха и със светкавичен рефлекс тя вдигна крак, за да изрита Касио в слабините. Касио обаче предположи намерението й и се изви леко, поемайки удара с бедрото си. Тогава тя мигом зае стойка от класическо джудо и обсипа главата му с няколко коси удара.

По ствола на дъб да удряше, повече поражения щеше да му нанесе. Касио отби атаката й, приклекна и отскочи отново като пружина. Тя се изви наляво с поразяващо изящество на котка, но се блъсна в рамото му и изгуби равновесие. Тогава Касио се изправи и разби защитата й със свирепо ляво кроше, което едва не й откъсна главата. Краката й се отлепиха от пода и тя полетя към една ваза на династията Сунг, висока метър и петдесет, и я направи на сол.

— Явно, че те бива да се оправяш с жените — отбеляза нехайно Пит.

— Пак сме късметлии, че все още останаха няколко неща, които правим по-добре от тях.

Касио се упъти към един голям портал с издълбани върху него дракони и тихо го отвори. Мин Корио седеше подпряна с възглавници в огромното си легло и преглеждаше куп финансови протоколи. Двамата мъже останаха за миг безмълвни и неподвижни, изчаквайки я да вдигне поглед и да забележи неканените си гости. Тя изглеждаше толкова трогателна, толкова крехка, че всеки друг натрапник би се разколебал в намеренията си. Но не и Пит и Касио.

Най-сетне тя повдигна очилата си за четене и ги погледна без сянка от безпокойство или страх. Очите й бяха изпълнени с неприкрито любопитство.