Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Ли Тонг бе забравил да сложи нова пачка, след като бе изстрелял и последния си патрон в падналия във водата Пит. Той свали карабината си и разтегна устни в загадъчна усмивка.

— Явно, че сме в безизходица, господин Пит.

— Само временно — отвърна Пит, запъвайки отново петлето, без да сваля насочения към азиатеца револвер. — Моите хора ще дойдат всеки момент.

Ли Тонг въздъхна и се отпусна.

— В такъв случай не ми остава нищо повече от това, да се предам и да чакам да бъда арестуван.

— Няма да стигнете до съд.

— Това не го решавате вие. Освен това едва ли сте в състояние да…

Изведнъж той подхвърли карабината нагоре, хвана я за цевта и замахна с нея като с тояга. Прикладът й застрашително описа дъга надолу, когато Пит натисна спусъка и уцели врата на Ли Тонг с цевта, заредена със сачми. Карабината застина за миг във въздуха, после се изхлузи от ръката му, когато азиатецът се запрепъва заднешком, блъсна се в стената и се строполи тежко на пода.

Пит го остави да лежи там и махна капака на пашкула, в който лежеше Лорън, после внимателно я взе на ръце и я понесе към отворената врата на асансьора. Той провери автоматичния изключвател и видя, че е на включено положение, но когато натисна копчето за нагоре, асансьорът не помръдна.

Той не можеше да знае, че генераторите, подаващи ток към шлепа, бяха свършили горивото си и не работеха — бяха останали само батериите за аварийно захранване на горното осветление. Пит разрови чекмеджетата на един шкаф и намери въже, което върза под мишниците на Лорън, после се промъкна през отвора в тавана на асансьора и се качи по аварийната стълба на шахтата на горната палуба на шлепа.

Бавно и внимателно издърпа с въжето тялото на Лорън и го положи на ръждясалата палуба. Изправи се, да си поеме дъх и се огледа наоколо. „Стоунуол Джексън“ все още гореше с буйни пламъци, но мъжете гасяха огъня с пожарогасителите на влекача. На около две мили на запад бял катер на бреговата охрана пореше леките вълни, приближавайки се към тях, а на юг мерна върха на тръбата на ядрена подводница.

С част от въжето Пит върза Лорън за един кнехт, за да не се търкулне в морето, и се върна отново долу. Когато влезе в изолационното помещение, видя, че Ли Тонг го нямаше там. Следи от кръв водеха по коридора към един отворен люк на складовата палуба долу. Той сметна за ненужно да си губи времето с умиращ убиец и се върна да спасява вицепрезидента.

Едва направил две крачки и мощен взрив го повдигна и отхвърли по корем на пет метра встрани. Ударът от падането изкара дъха от дробовете му, а бученето в ушите му попречи да чуе как водата нахлу през зейналата дупка в корпуса на шлепа.

Пит се надигна тежко на четири крака и опита да се ориентира. После, след като мъглата пред очите му се разсея, той бавно схвана какво се бе случило и какво предстоеше. Преди да умре, Ли Тонг бе възпламенил експлозив и водата вече пълнеше пода на коридора.

Пит се изправи на крака и се завъртя като пиян в изолационното помещение. Вицепрезидентът вдигна поглед към него и се опита да каже нещо, но преди да издаде звук, Пит го нарами и се затътри към асансьора.

Водата бе стигнала до коленете му и се плискаше в стените. Той разбра, че само след секунди шлепът щеше да поеме към дъното. На път за асансьора водата стигна до гърдите му и той ту вървеше, ту плуваше вътре. Беше късно да повтори операцията с въжето. Той грабна Марголин и го провря през отвора на тавана на асансьора и придържайки го през гърдите, започна да се качва по желязната стълба към малкия правоъгълен отрязък синьо небе, който му се струваше отдалечен на километри.

Сети се, че беше вързал Лорън за горната палуба, за да не падне в морето. През съзнанието му мина ужасяващата мисъл, че така тя ще намери смъртта си, когато шлепът потъне.

Отвъд страха лежи отчаянието, а отвъд него — неудържимият стремеж за оцеляване, който пресича границите на болката и изтощението. Някои хора отстъпват пред безнадеждността, други се опитват да подминат нейното съществуване, ала малцина са онези, които я приемат и застават лице в лице с нея.

Докато гледаше как пяната заплашително следва изкачването му в асансьорната шахта, Пит се мъчеше до последната капка на волята си да спаси живота на Марголин и Лорън. Имаше чувството, че ръцете му са изскочили от раменните стави. Пред очите му играеха бели петна, а опъването на пукнатите му ребра премина от обикновена болка в остра агония.

Ръцете му се подхлъзнаха от отлюспена ръжда и той за малко не падна назад във водата, която кипеше под петите му. Колко по-лесно щеше да му бъде да се предаде, да остави всичко, да изпадне в забрава и да облекчи болката, която изтезаваше тялото му. Но той не отстъпи. Стъпало след стъпало бавно се качваше нагоре, чувствайки как инертното тегло на Марголин натежаваше с всяка следваща стъпка.