Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Мъжете на конфедеративния параход продължиха със смъртоносна стрелба. Даваха се залп след залп, като почти всеки втори улучваше плът и кости. Димът и трясъците бяха придружени от виковете на ранените. Увлечен от масовото избиване и суматохата, Ларош фучеше и ругаеше с пълен глас, подтикваше снайперите си да се целят точно и призоваваше зареждачите да действат по-бързо.

Мина една минута, после втора, трета и битката достигна до свиреп апогей. На борда на „Джексън“ избухна пожар и пламъците обхванаха дървения корпус от всички страни. В лоцманската кабина капитан Белчърън издърпа въжето на свирката и заговори с пълен глас на Макджийн през говорната тръба, свързана с машинното отделение. Стрелците преустановиха стрелбата и се приготвиха за наближаващия сблъсък.

Странна, неземна тишина се слегна над парахода, когато пукотът на оръжията стихна и натрапчивият стон на калиопа заглъхна. Той можеше да се оприличи на боксьор, атакуван от много по-силен противник, който не беше вече в състояние да поема повече атаки, но бе успял по някакъв начин да събере сили от изразходваните си резерви, за да нанесе един последен съкрушителен удар.

Параходът се вряза в четвъртитата средна част на влекача с гръм и трясък, от което барикадата от памукови бали се прекатури и дупка от два метра зейна в носовата му част, когато дъсчената облицовка и гредите се нацепиха като летви. Двата комина паднаха напред и изхвърлиха искри и дим и това даде нов тласък на битката. Пушките стреляха право в целта. Корабните въжета изгоряха до основи, пристанищните понтони паднаха върху палубите на влекача и заклещиха двата плавателни съда като с огромни скоби.

— Вадете щиковете! — прогърмя гласът на Ларош.

Някой разгърна бойното знаме на полка и започна бясно да го размахва над главата си. Мускетите бяха презаредени, щиковете — забити. Свирачът на калиопа се върна на мястото си и отново подхвана „Дикси“. Пит бе смаян от факта, че никой не показваше признаци на страх. Тъкмо обратното — всички бяха обзети от необуздано изстъпление. Трудно му беше да се отърси от чувството, че по някакъв начин е прескочил бариерата на времето и се е озовал в миналото.

Ларош изчетка офицерската си фуражка, набучи я на върха на сабята си и я вдигна високо във въздуха.

— Шести луизиански! — извика той. — Напред, да ги смажем!

С бойни викове, подобно на демони, изникнали от центъра на земята, мъжете в сиви униформи се втурнаха към борда на влекача. Ларош бе улучен в брадичката и едното коляно, но куцукайки, продължи напред. Пит поддържаше огнево прикритие, докато не изстреля и последния патрон от томпсъна си. После остави оръжието си върху една памукова бала и се втурна след Джордино, който отскочи на куц крак зад един пристанищен понтон, пазейки ранения си глезен, и застреля с револвера като обезумял. Последваха го Макджийн и огнярите, които размахваха лопатите си като сопи.

Хората на Бугейнвил по нищо не приличаха на нападателите си. Те бяха наемни убийци, безскрупулни мъже, които нито проявяваха, нито очакваха пощада, но не бяха подготвени за невероятната яростна атака на южняците и допуснаха грешка, като изскочиха от защитните стоманени прегради — бяха посрещнати с фронтален щурм.

„Стоунуол Джексън“ бе обгърнат в пламъци. Артилеристите дадоха последен залп, целейки се по-напред от средата на влекача, където се биеха мъжете, и изстрелът им разкъса въжетата, вързани за шлепа. Тласнати странично от инерцията на парахода, двата стоманени плавателни съда се извиха под остър ъгъл покрай разбития му нос.

Бойците от Шести луизиански полк изпълниха палубите, нападайки с щиковете си, като поддържаха обаче и смъртоносна стрелба. На много места се стигна и до ръкопашен бой, а дългият метър и петдесет мускет и шейсетсантиметровият щик се явяваха опасно оръжие за близък бой. Никой от „неделните“ войници не спираше да си отдъхне; те се биеха с невероятна непреклонност и бяха прекалено увлечени от невъобразимата шумотевица и от възбуда, за да изпитват страх.

Джордино не почувства удара. Той напредваше неумолимо в жилищните помещения на екипажа и стреляше във всеки азиатец, който му се изпречеше на пътя, когато изведнъж се строполи по очи на пода — куршум бе раздробил прасеца на здравия му крак.

Пит го хвана под мишници и го изтегли в един безлюден коридор.

— Не забравяй, че не си брониран.

— Къде беше, дявол да те вземе? — Гласът на Джордино звучеше напрегнат поради увеличаващата се болка.