Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Успех, майоре! Кажете на хората си да държат главите си наведени. Зареждането на дулата отнема повече време от зареждането на картечниците.

— Мисля, че те знаят как да се пазят — рече Ларош. — Кога искате да открием огън?

— Оставям на вас да прецените.

— Извинете, майоре — намеси се Джордино. — Случайно някой от хората ви да носи допълнително оръжие?

Ларош откопча кожения кобур на колана си и подаде на Джордино голям пистолет.

— Револвер „Льо Мат“ — поясни той. — Изстрелва девет четирийсет и два калибрени патрона през нарезна цев. Но както виждате, отдолу има голяма гладка цев, която е заредена със сачми. Пазете го. Прадядо ми го е носил от Бул Рън до Апоматокс.

Джордино се трогна искрено от жеста.

— Не искам да ви оставям невъоръжен.

Ларош извади сабята си от ножницата.

— Това ще ми е напълно достатъчно. Е, време е да се връщам при хората си.

След като огромният добродушен майор излезе от лоцманската кабина, Пит се наведе и отвори калъфа за цигулка, извади томпсъна и пъхна в него пълен магазин. Притисна с ръка едната страна на гръдния си кош и внимателно се изправи, стискайки устни от болка.

— Ще бъдете ли защитен тук? — попита той Белчърън.

— Не се грижете за мен — отвърна капитанът и посочи с брадичка към тумбеста чугунена печка. — Ще си имам броня, когато започнат фойерверките.

— Слава богу за това! — възкликна Меткалф.

— За кое? — попита Сандекър.

Меткалф му подаде лист хартия.

— Отговор от Британското адмиралтейство в Лондон. Единственият „Патфайндър“ във Военноморските сили на Великобритания е ракетен унищожител. Нямат океанографски кораб с такова име, нито друг плавателен съд в района на залива. — Той хвърли благодарствен поглед към Сандекър. — Беше чудесен ход от твоя страна, Джим.

— Извадихме малко късмет в крайна сметка.

— Сега ония клетници на парахода имат нужда от късмет.

— Можем ли да направим още нещо? Нещо, което сме пропуснали?

Меткалф поклати глава.

— Оттук нищо. Катерът на бреговата охрана е на петнайсет минути от тях, а недалеч зад него е ядрената подводница.

— Те няма да пристигнат навреме.

— Може би хората на парахода ще съумеят по някакъв начин да задържат влекача, докато… — Меткалф не довърши мисълта си.

— Клейтън, нали наистина не вярваш на чудеса?

— Не, не вярвам.

Вихрушка от картечен огън връхлетя „Стоунуол Джексън“, когато екипажът на Ли Тонг започна да стреля от разстояние триста метра. С глух шум и свистене куршумите разцепваха блестящото бяло дърво, позлатените дърворезби на бордовите парапети и кабините на палубата, издрънчаваха и рикошираха в бронзовата камбана на парахода. Огромният неостъклен прозорец на лоцманската кабина се пръсна на малки сребристи парчета. Вътре капитан Белчърън бе улучен от куршум, който бръсна темето му и обагри бялата му коса в червено. Зрението му се замъгли и раздвои, но той продължи да държи ръчките на огромния щурвал с яростна решителност, докато изкашляше тютюнева слюнка през счупения прозорец.

Мъжът, който свиреше на калиопа, защитен от гора от месингови тръби, подхвана „Тексаска жълта роза“, която на места започна да звучи фалшиво, когато в парните му свирки изведнъж се появиха дупки.

Майор Ларош и полкът му, заедно с Пит и Джордино бяха приклекнали ниско на главната палуба. Балите с памук осигуряваха здрава защита и нито един куршум не проникна през тях. Откритото помещение за котлите зад главното стълбище обаче пострада лошо. Куршуми улучиха двама от огнярите на Макджийн и пробиха горните тръби; от тях на горещи струи започна да излиза пара. Макджийн свали шапката си от манометъра — стрелката му се бе заковала на червената черта. Той изпусна дълбока въздишка. Чудно, как така нищо не е гръмнало, помисли си той. Нитовете на котлите се бяха натегнали до краен предел. Мъжът бързо започна да върти предпазните вентили, за да изпусне огромното налягане, преди да настъпи очакваното сблъскване.

Перките на колелата на „Стоунуол Джексън“ продължаваха да го движат с двайсет мили в час. Ако трябваше да загине, той нямаше да свърши като предишните му събратя — да гние в някое блатисто речно разклонение или да бъде насечен за дъсчен пристан. Не, той щеше да се превърне в легенда и да завърши живота си по изискан начин във водата.

Отблъсквайки вълните, които се удряха в носа му, и устоявайки на застрашителния порой от олово, който раздираше леката надстройка, той напредваше непоколебимо.