Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Предстоеше интересна битка.

Лейтенант Грант откъсна поглед от невероятната гледка под крилете на самолета си и установи радиовръзка с плаващия под британски флаг кораб.

— Самолет на Военновъздушните сили за събиране на метеорологични данни нула-четири-нула вика океанографския научноизследователски кораб. Чувате ли ме?

— Да, янки, чуваме ви много ясно — долетя в отговор бодър глас като от игрище за крикет. — Тук е английският военен кораб „Патфайндър“. С какво можем да ви услужим, нула-четири-нула?

— Вертолет падна във водата на около три мили западно от вас. Можете ли да спасите оцелелите, „Патфайндър“?

— Разбира се, и още как! Нима ще оставим клетите момчета да се удавят?

— Аз ще кръжа над мястото на катастрофата, „Патфайндър“. Следвайте посоката ми.

— Много добре. Поемаме натам. Край.

Грант зае позиция над хората, които се преборваха с водата. Течението на залива беше топло, така че нямаше опасност да загинат от премръзване, но кървящите им рани положително щяха да привлекат акули.

— Май думите ти не оказаха особено въздействие — каза вторият пилот.

— В какъв смисъл?

— Английският кораб не откликна на твоя зов, отдалечава се.

Грант се наведе напред и наклони самолета, за да погледне през страничното стъкло от другата страна на пилотската кабина. Вторият пилот беше прав — носът на „Патфайндър“ се бе завъртял в посока, обратна на мястото на падналия вертолет и се движеше към „Стоунуол Джексън“.

— „Патфайндър“, тук нула-четири-нула — повика го Грант. — Проблем ли имате? Повтарям, проблем ли имате?

Отговор не последва.

— Ако нямам някаква страхотна халюцинация — каза Меткалф, наблюдавайки с изумление видеокартината, — онази стара реликва от времето на Том Сойер се кани да връхлети върху влекача.

— По всичко личи, че е така — подкрепи го Сандекър.

— Според теб откъде изникна?

Сандекър стоеше прав, скръстил ръце пред гърдите си и лицето му засия от въодушевление.

— Ах, ти, Пит! — промълви той. — Ах, ти, хитър, неукротим кучи сине!

— Каза ли нещо?

— Просто размишлявах на глас.

— Какво ли смятат да направят?

— Мисля, че ще атакуват и ще се качат на борда.

— Това ще е лудост, пълна лудост — изропта Меткалф. — Стрелците на влекача ще ги направят на пух и прах.

Изведнъж Сандекър се напрегна, забелязвайки нещо на заден план на екрана. Меткалф не го бе видял, както и никой от останалите, които наблюдаваха картината.

Адмиралът сграбчи Меткалф за ръката.

— Английският кораб!

Меткалф стреснат вдигна поглед.

— Какво английският кораб?

— Милостиви боже, виж какво става. Той ще прегази парахода!

Меткалф забеляза, че разстоянието между двата плавателни съда бързо се скъсяваше, забеляза и пенестата диря, която „Патфайндър“ оставяше след себе си, докато напредваше с пълен ход.

— Грант! — извика той.

— Слушам, сър.

— Защо английският кораб не се отправи към падналите във водата?

— Съвсем не зная, генерале. Шкиперът потвърди молбата ми за спасяването им, но после тръгна да преследва парахода. Не можах да установя повторна връзка с него. Изглежда, вече не обръща внимание на съобщенията ми.

— Извадете го от строя! — нареди Сандекър. — Предупредете го, че ще предприемете въздушен удар и извадете тия мерзавци от строя!

Меткалф се поколеба, изпълнен с нерешителност.

— Но той плава под британски флаг, за бога!

— Залагам си званието, че това е кораб на Бугейнвил и флагът е за заблуда.

— Но не го знаеш със сигурност.

— Може би. Знам обаче, че ако направи парахода на трески, ще се простим с последния си шанс да спасим Винс Марголин.

Няколкото последователни изстрела от автоматичните оръжия на „тюлените“, насочени към лоцманската кабина на влекача, разбиха вътрешните механизми на командния пулт и разстроиха бутоните за кормилните пера. Капитан Пуджон бе принуден да намали скоростта и да продължи управлението чрез маневри с лостовете за ръчната газ.

Ли Тонг не му хвърли дори един поглед. Беше се съсредоточил в радиостанцията и издаваше нареждания на командира на „Патфайндър“, наблюдавайки зорко подскачащия върху вълните древен кораб.

Най накрай той се обърна към Пуджон.

— Не можеш ли да възстановиш пълния ход?

— Осем мили в час е най-високата скорост, която мога да стигна, щом искаме да поддържаме прав курс.

— Колко ни остава още? — попита за десети път в рамките на един час Ли Тонг.