Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Според ехолота дълбочината започва да се увеличава. Това значи още около две мили.

— Две мили — повтори Ли Тонг замислен. — Достатъчно време, за да заредим детонаторите.

— Ще сигнализирам със свирката, когато стигнем над сто фатома вода — предложи Пуджон.

Ли Тонг погледна към тъмната морска повърхност, нашарена с ивици от оттичащите се води от Мисисипи. На лъжливия океанографски кораб му оставаха само няколкостотин метра, за да се вреже в крехкия корпус на „Стоунуол Джексън“. Вятърът донесе до слуха му преследващите го стонове на калиопа. Той поклати глава в недоумение и се запита кой ли е отговорен за внезапната поява на този архаичен речен параход.

Тъкмо се накани да излезе от лоцманската кабина и да се прехвърли на шлепа, когато забеляза как един от кръжащите над тях самолети изведнъж се отдели от формацията и пикира към морето.

Призрачно бял щурмови самолет F/A 21 на военноморските сили се изравни на шест метра от върховете на вълните и пусна две противокорабни ракети. Вцепенен от ужас, Ли Тонг проследи с поглед лазерно управляемите бойни глави, които се плъзнаха по водата, забиха се в червения корпус на псевдоокеанографския кораб и го заковаха на място с взрив, който превърна цялата му горна част в причудлива плетеница от раздробена стомана. Последва втора, още по-силна експлозия, която обгърна кораба с огнени кълба. За миг той остана неподвижен, сякаш бе впримчен във времето.

Ли Тонг стоеше вцепенен от отчаяние, когато разбитият плавателен съд бавно се прекатури на една страна и пое по последния си път към дъното на залива, без да остави капка надежда за спасение.

Горящи отломки от „Патфайндър“ се посипаха върху „Стоунуол Джексън“, запалвайки тук-там малки огньове, които бяха бързо потушени от екипажа. Съскащ облак от пара и дим се изви високо към небето и водната повърхност над потъналия кораб почерня от мазни мехурчета.

— Господи боже! — възкликна смаян капитан Белчърън. — Видяхте ли какво стана. Тия момчета от флотата хич не се шегуват.

— Някой бди над нас — отбеляза с облекчение Пит и отново отмести поглед към шлепа.

Лицето му изглеждаше безизразно, но ако се съдеше по начина, по който тялото му се извиваше, за да компенсира люлеенето на парахода, той като че ли бе издялан от масивно тиково дърво. Разстоянието до влекача бе намаляло до три четвърти миля и Пит видя как една дребна фигура на мъж се покатери на носовата част на влекача, скочи в шлепа и изчезна в един люк на палубата.

Огромен мъж с набито като на Оливър Харди телосложение се качи чевръсто по стълбата от палубата със сенника и влезе в лоцманския мостик. Беше облечен с униформата на майор от Конфедерацията — сива със златни ширити. Ризата под разкопчаната му куртка беше влажна от пот. Задъхан от напрежение, той спря за миг на прага, за да избърше чело с ръкава си и да си поеме дъх.

— Пуст да опустея, ако знам от какво ще умра — от куршум в главата, от удавяне или от сърдечен удар! — рече той накрая.

През седмицата Лерой Ларош ръководеше туристическа агенция, вечер влизаше в ролята на любещ съпруг и баща, а през почивните дни поемаше командването на Шести луизиански полк на армията на Конфедеративните щати. Беше много популярен сред хората си и всяка година бе преизбиран да ръководи полка във възпроизвеждането на битки из страната. Фактът, че сега му предстоеше да води истинска битка, изглежда, дълбоко го вълнуваше.

— Добре че са тия памукови бали на борда — обърна се той към капитана.

Белчърън се усмихна и отвърна:

— Съхраняваме ги като исторически образци от морското наследство на скъпия стар любимец.

Пит погледна към Ларош.

— Хората ви заеха ли позиции, майоре?

— Оръжията им са заредени, стомасите им са пълни с бира „Дикси“ и всички горят от желание да се бият — отвърна Ларош.

— Какъв вид оръжие имат?

— Петдесет и осем калибрени мускети „Спрингфилд“, които много от бунтовниците използваха по време на войната. Изхвърлят сачми на петстотин метра.

— С каква бързина могат да стрелят?

— Повечето от моите момчета стигат до три изстрела в минута, а някои и до четири. Но аз съм сложил най-добрите стрелци на барикадата, за да имат време другите да зареждат.

— Ами оръдията? Годни ли са за стрелба?

— И още как! Могат да повалят дърво с консерва с цимент от разстояние осемстотин метра.

— Консерва с цимент ли?

— Ами по-евтино излиза от истинското гюле.

Пит прие обяснението и се усмихна.