Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Изтребителите на ВВС пристигнаха и веднага прецениха положението. Водачът на ескадрона даде бързи нареждания и пикира, плъзгайки се ниско над кърмата на влекача в опит да отклони стрелбата от разрушения и димящ вертолет. Но хитростта не мина. Стрелците на Ли Тонг не им обърнаха внимание. С нарастващо чувство на безсилие към заповедите да не атакуват, техните подстъпи станаха дори по-ниски и накрая един пилот окастри радиолокаторната антена на влекача.

Прекалено надупчен, за да се задържи още известно време във въздуха, осакатеният вертолет с клетия му товар от мъртви и ранени престана да прави усилия да остане във въздуха и падна в морето до шлепа.

Сандекър и Меткалф седяха като гръмнати, докато видеокамерата на борда на метеорологичния самолет регистрираше драмата. В оперативния пункт настъпи мъртва тишина — никой не говореше, всички наблюдаваха екрана и чакаха камерата да покаже картина на някои оцелели. Преброиха само шест души в сините води на морето.

— Това е краят на играта — отбеляза Меткалф със смразяваща категоричност.

Сандекър не проговори. Отдалечи се от екрана и със съкрушен вид се отпусна тежко в едно кресло до дългата заседателна маса.

Меткалф слушаше, без да реагира, гласовете на пилотите по високоговорителите. Гневът им, че не успяха да унищожат влекача, се превърна в ярост. Тъй като не им бе казано, че в шлепа има задържани пленници, те изразяваха гласно яда си към върховното командване, без да подозират, че жлъчните им думи се чуваха и записваха в Пентагона на хиляда и шестстотин километра от тях.

Лека усмивка разведри лицето на Сандекър. Той не можеше да не им съчувства.

В този момент се разнесе дружелюбен глас.

— Обажда се лейтенант Грант. Нали не възразявате, че се свързвам директно с вас, господин генерал?

— Ни най-малко, синко — отвърна тихо Меткалф. — Продължавай.

— Виждам два кораба да се приближават към района, сър. Предавам ви картина на първия.

С нова капка надежда всички погледи се заковаха върху екрана. Отначало изображението беше малко и неясно. После операторът на метеорологичния самолет фокусира обектива върху плавателен съд с червен корпус.

— Оттук ми прилича на океанографски кораб — съобщи Грант.

Повей на вятър развя знамето на флагщока и изпъна сините му цветове.

— Британски — отбеляза унило Меткалф. — Не можем да караме чужди поданици да загиват заради нас.

— Прав сте, разбира се. Никога не съм виждал учен океанограф да носи автоматична карабина.

Меткалф се обърна и рече:

— Грант?

— Да, сър?

— Свържи се с британския кораб и ги помоли да вземат на борда си оцелелите от вертолета.

Преди Грант да потвърди, видеокартината се размаза и екранът почерня.

— Картината ви изчезна, Грант.

— Един момент, генерале. Операторът, който снима, казва, че батериите са се изтощили. Сега ще ги смени.

— Какво е положението с влекача?

— Той, заедно с шлепа, потеглиха отново, само че този път се движат по-бързо.

Меткалф се обърна към Сандекър.

— Късметът просто не е на наша страна, нали, Джим?

— Така е, Клейтън. И изобщо не е бил. — Той замълча за миг, после додаде: — Освен, разбира се, ако вторият кораб се окаже въоръжен катер на бреговата охрана.

— Грант? — прогърмя гласът на Меткалф.

— Още малко, сър.

— Остави това. Какъв тип плавателен съд е вторият, за който съобщи? На бреговата охрана или на Военноморските сили?

— Нито на едните, нито на другите. Напълно граждански.

Меткалф се почувства сломен, но у Сандекър блесна искрица надежда. Той се наведе над микрофона.

— Грант, тук е адмирал Джеймс Сандекър. Можете ли да го опишете?

— Подобно нещо не бихте очаквали да видите в океана.

— Каква националност е?

— Националност ли?

— Знамето бе, човек. Под какво знаме плава?

— Няма да ми повярвате.

— Отговорете!

— Ами… аз, господин адмирал, съм роден и израснал в Монтана, но съм чел много исторически книги, така че мога да разпозная знамето на Конфедеративните щати, като го видя.

От свят, отдавна изчезнал, с месингова парна свирка, разцепваща въздуха, с колела, чиито биещи перки разпенваха до бяло морската вода, и бълвайки черен дим от високите два комина, „Стоунуол Джексън“ напредваше към влекача с тромавата грация на бременна красива южнячка, която повдига подгъва на кринолина си, за да прецапа през кална локва.

Кресливи чайки кръжаха над кърмата, където се вееше огромно знаме с пресечените ивици и звездите на Конфедерацията, а на покрива на палубата със сенник един мъж яростно удряше клавишите на старомоден калиоп 11 11 Калиоп — музикален инструмент с клавиатура и парни свирки, подредени като тръби на орган. — Б.пр. , изпълнявайки стария национален химн на Юга „Дикси“. Гледката на стария речен кораб, щурмуващ вълните, развълнува мъжете в самолетите над него. Те съзнаваха, че са свидетели на авантюра, която никога повече нямаше да видят.