Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Да се надяваме, че ще заблуди и някой, който е по петите ни.

— И още как! — изсмя се презрително Ли Тонг. — На всяка американска изследователска група ще бъде съобщено на най-добрия английски, който може да бъде купен, че сме заловени и задържани под ключ. И преди изследователския кораб да влезе в пристанището на Ню Орлиънс, ти, аз и целият екипаж отдавна ще сме изчезнали.

— Ето го фарът на Порт Ийдс — посочи Пуджон. — Скоро ще навлезем в открито море.

Ли Тонг кимна доволен, без да се усмихва.

— Щом досега не ни спипаха, за тях вече е късно, много късно.

Поставяйки на карта дългата си и бележита кариера, генерал Меткалф пренебрегна заплахите на Моран и даде сигнал за тревога на всички щати по крайбрежието на залива. Във военновъздушната база Еглин и военната зона Хърбърт във Флорида тактическите изтребителни авиокрила и военни кораби за специални операции поеха на запад, а от въздушната база на Военноморските сили Корпус Кристи в Тексас излетяха на изток щурмови ескадрили.

Генералът и Сандекър тръгнаха с кола за Пентагона, за да ръководят спасителната операция от военния оперативен пункт. Веднъж задействаше ли се огромната машина, на тях им оставаше само да приемат съобщенията и да наблюдават голямата карта, съставена по аерофотоснимка, изобразена на екрана от прожекционен апарат.

Меткалф не можеше да прикрие опасенията си. Той стоеше напрегнат, търкаше длани една в друга и се взираше в лампичките на картата, обозначаващи напредването на предстоящия въздушен удар, докато самолетите се съсредоточаваха върху кръга, осветен с червена светлина.

— Още колко остава до пристигането на първия самолет? — попита Сандекър.

— Десет, най-много дванайсет минути.

— А на плавателните съдове?

— Не по-малко от час — отвърна обезсърчен Меткалф. — Нямахме достатъчно време. В непосредствена близост до района нямаме нито един плавателен съд, с изключение на една ядрена подводница на шейсет мили от залива.

— Какво е положението с бреговата охрана?

— Край Гранд Айланд има един катер за спасителни и ответни действия в бойна готовност. Той може да стигне навреме.

Сандекър огледа фотоплана.

— Малко ме съмнява. На трийсет мили е от района.

Меткалф избърса дланите си с носна кърпа.

— Положението изглежда доста сериозно — рече той. — Освен за сплашване въздушната мисия е безполезна. Не можем да пратим самолети да атакуват влекача, без да подложим на опасност шлепа. На практика те са един върху друг.

— При всички случаи Бугейнвилови ще потопят на бърза ръка шлепа.

— Поне един кораб да имахме в района. Тогава можехме да опитаме да се качим на борда.

— И да спасим Смит и Марголин живи.

Меткалф седна тежко в едно кресло.

— И все пак има вероятност да успеем. Една специална бойна група в състава на Военноморските сили — „Тюлените“ — трябва да пристигне с вертолет след броени минути.

— След касапницата, на която са били подложени агентите от ФБР, и тях може да ги сполети същата участ.

— Те са последната ни надежда — отчаян каза Меткалф. — Ако те не ги спасят, няма кой друг.

Първият самолет, който пристигна на мястото на действието, не беше свистящ изтребител, а самолет на Военноморските сили за събиране на метеорологични данни, с четири двигателя, отклонен от рутинната си обиколка за проучване на метеорологичната обстановка. Пилотът, на възраст около двайсет и пет години, с момчешко лице, потупа втория пилот по ръката и посочи надолу вляво от него.

— Влекач бута шлеп. Сигурно заради тях е цялата тази гюрултия.

— Какво трябва да правим сега? — попита вторият пилот; той беше малко по-възрастен, с тясна челюст и буйна рижава коса.

— Уведоми базата за добрата новина. Освен, разбира се, ако не смяташ да я запазиш в тайна.

Не мина и минута след предаването на съобщението и по радиото се разнесе груб глас.

— Кой е командир на самолета?

— Аз.

— Кой е този „аз“?

— Първо вие се представете.

— Тук е генерал Клейтън Меткалф, командващ началник-щабовете.

Пилотът се усмихна и завъртя върха на показалеца си в слепоочието си.

— Луд ли сте, или това е шега?

— Психичното ми състояние сега не е тема за обсъждане и не, това не е шега. Ако обичате, кажете си името и ранга.

— Ами ако не повярвате?

— Това ще преценя аз.

— Лейтенант Юлисис С. Грант.

— Защо да не ви повярвам — разсмя се Меткалф. — Имаше един играч на трета база със същото име.

— Това беше баща ми — поясни Грант с благоговение. — Помните ли го?