Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

По лицето на Грифин пролича, че той не е от хората, които обичат да им се казва как да си вършат работата. Не обърна внимание на думите на Пит и даде нареждания на Хоган.

— Изчакай две минути, докато стигнем до портала, след това се вдигни във въздуха и кръжи над склада. Мини на честотата на свързочния ни пункт и ги уведоми за положението. Кажи им също и да препращат нашите съобщения в главната квартира на Федералното бюро във Вашингтон.

Той слезе от вертолета и се качи във водещата кола. Колата заобиколи училищното игрище по почти невидим път, който водеше към доковите съоръжения на Бугейнвилови, и изчезна отвъд дигата.

Хоган издигна вертолета и включи радиостанцията. Пит се премести на седалката на втория пилот и загледа как Грифин и хората му наближиха високата ограда, ограждаща пристана и склада. С нарастващо безпокойство видя, че Грифин слезе от колата и застана пред портала, но там никой не го посрещна.

— Нещо става — каза Хоган. — Влекачът и шлепът тръгнаха.

Беше права. Влекачът започна да се отделя от пристана, бутайки шлепа с тъпата си носова част. Кърмчията опитно изведе двата плавателни съда в главното водно течение и зави в посока към залива.

Пит грабна чифт резервни наушни слушалки и микрофон.

— Грифин! — извика той. — Изтеглят шлепа от района. Остави кораба и склада. Върни се на пътя и почвайте следене.

— Разбрах те — потвърди гласът на Грифин.

Неочаквано на кораба се отвориха врати и по палубите се заизкачваха моряци, които смъкнаха брезентовите покривала на две скрити платформи за оръдия, разположени на носовата палуба и на кърмата. Капанът щракна.

— Грифин! — изкрещя Пит в микрофона. — Изчезвай! За бога, изчезвай!

Предупреждението дойде твърде късно. Грифин скочи във водещата кола, която мигом потегли с рев към убежището на дигата, но 20-милиметровите картечници вече бяха изстреляли смъртоносния си поздрав. Куршумите се нахвърлиха яростно върху бясно накланящата се кола, пръсваха на парчета прозорците, срязваха тънкия метал като картон и пронизваха плътта и костите на хората вътре. Задната кола продължи още малко по инерция и спря, изсипвайки на земята тела, едни от които останаха неподвижни, други се опитаха да допълзят до някакво прикритие. Грифин и хората от първата кола успяха да стигнат до горната част на дигата, но бяха тежко ранени.

Пит рязко отвори калъфа на цигулката, провря цевта на томпсъна през страничния прозорец и обсипа с куршуми картечницата на носа на „Бурас“. Хоган веднага схвана намеренията му и наклони хеликоптера, за да му даде по-удобен ъгъл за стрелба. По палубата легнаха по очи моряци, които нямаха представа откъде им дойде този масивен смъртоносен картечен огън. Стрелците на кърмата обаче се окопитиха навреме. Те извърнаха техния оерликон от Грифин и агентите му и насочиха изстрелите си към небето. Хоган направи смел опит да избегне куршумите и успя не със сантиметри, а с милиметри. Тя направи един кръг около кораба, сякаш вертолетът се бе спасил като по чудо, но в този момент куршуми от едностранния дуел изсвистяха над реката. Те описаха траектория във въздуха от „Бурас“ нагоре и се забиха във вертолета. Пит вдигна ръка, за да предпази очите си, когато натрошеното предно стъкло отхвръкна навътре в кабината. Куршумите със стоманени върхове надупчиха тънкия алуминиев фюзелаж и всяха пълен хаос в двигателите.

— Нищо не виждам — съобщи Хоган с изненадващо спокоен глас; лицето й бе почервеняло от няколкото порязвания, но по-голямото количество кръв шуртеше от рана над челото й, пълнеше очите й и я заслепяваше.

Освен няколкото дълбоки драскотини над китката Пит нямаше други наранявания. Той подаде картечния пистолет на Джордино, който превързваше с ръкава, откъснат от ризата си, зейнала от куршум дупка в десния си глезен. Вертолетът губеше мощност и се спускаше право към реката. Пит се пресегна и пое управлението от ръцете на Хоган, успявайки да направи завой и да избегне ненадейната смъртоносна стрелба, избухнала от влекача. От лоцманската кабина и от един горен люк на шлепа наизлязоха десетина мъже и откриха яростен огън от автоматични оръжия срещу пострадалия вертолет.

От двигателите протече гориво, перките на носещото витло завибрираха неудържимо. Пит намали предавката, за да предотврати бързото спадане на скоростта на носещото витло. Видя, че контролно-измервателното табло се е пръснало на парчета от градушката от куршуми. Той водеше безнадеждна битка — нямаше да може да се задържи във въздуха още дълго време. Движението напред намаляваше, той губеше страничния контрол на летателния апарат.