Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Какво, на цигулка ли ще свирите по време на полета? — полюбопитства Хоган.

— Това уталожва страха ми от височината — усмихнат отвърна Пит.

— На какви ли екземпляри не попадаме — смотолеви тя.

Всички затегнаха коланите си и Хоган издигна летателния апарат във въздуха, направи един кръг над сърцето на града и се насочи на юг.

Под тях малък зелен трамвай пълзеше покрай Сейнт Чарлс авеню, релсите проблясваха от отражението на слънцето през клоните на дърветата. Пит веднага разпозна солидния бял покрив на „Супердоума“ — най-голямото спортно съоръжение от този род в света. Вдясно от тях се изнизаха къщи, подредени плътно една до друга, тесните улици на френския квартал, зелената трева около Джексън Скуеър и заострените върхове на кулите на катедралата „Сейнт Луиз“. Най-сетне пред тях се разкриха мътните кафяво-зелени води на река Мисисипи.

— Ето я древната река — съобщи Хоган, — твърде гъста за пиене и твърде рядка за оран.

— Бил ли сте някога на реката? — обърна се Грифин към Пит.

— Преди няколко години правих исторически проучвания на два кораба, разбити по времето на Конфедеративната гражданска война на стотина километра от Плакмайнс Париш.

— Знам едно чудно ресторантче в енорията…

— И аз го знам, казва се „При Том“. Поднасят превъзходни стриди върху половин черупка. А пък ако ги поискате и полети със соса от люти чушлета, който приготвя майката на Том, стават фантастични.

— Явно много свят сте виждал.

— Според случая.

— Имате ли представа къде може да е укрит шлепът?

— Отваряйте си очите за док и склад, които на вид са порутени и почти не се използват, но са строго охраняеми — с повече от необходимия брой пазачи, висока ограда, а може би и кучета. Шлепът, ръждясал и занемарен, ще е забутан на такова място. Предполагам, че то се намира някъде между Чалмет и Пайлъттаун.

— До Пайлъттаун може да се стигне само с плавателен съд — отбеляза Грифин. — Главният воден път на делтата свършва на шестнайсет километра от един град, наречен Венис.

— Признавам, сбърках.

Те се умълчаха за известно време и наблюдаваха реката под тях, която течеше със скорост почти четири възела между високи диги, предпазващи брега от наводнение. На пасища край малки ферми пасяха крави, портокалови горички се простираха върху тесните ивици укрепена земя покрай дигите и постепенно оредяваха навътре в мочурливата почва. Вертолетът прелетя над Порт Сълфър, чиито внушителни пристани бяха здраво укрепени в западния бряг. Мънички планини от жълта сяра, високи петнайсет метра, се издигаха от равната, отровена почва.

През следващия половин час се появи първият от трите предупредителни сигнала. На няколко километра от Порт Салфър забелязаха изоставена консервна фабрика, край която бяха вързани два шлепа. Грифин уведоми по радиовръзката екипа от агенти, които следваха вертолета по пътя край западния бряг. След направената бърза проверка постройката се оказа празна, а шлеповете съдържаха само просмукана от дъното вода и тиня.

Те продължиха на юг и минаха над обширни блата и криволичещи към залива мочурливи разклонения на реката. Видяха елени, които пасяха наоколо, голям брой алигатори, припичащи се на слънце в калта, и малко стадо кози, които проследиха вертолета с равнодушно любопитство в очи.

Огромен товарен кораб със заоблен нос пенеше водите на реката срещу течението. На кърмата се развяваше опознавателния му флаг със златна звезда, сърп и чук.

— Руски — отбеляза Пит.

— Доста голям процент от петте хиляди кораба, които пристигат всяка година в Ню Орлиънс, са притежание на руснаците.

— Искате ли да видим какво има на онзи шлеп там — посочи с ръка Хоган, — дето е вързан зад онази драга на източния бряг?

Грифин кимна.

— Него ще проверим лично ние.

Хоган тръсна русата си грива.

— Ще се приземя на дигата.

Тя умело докосна с колесниците посипания с натрошени морски черупки път, който минаваше по горната част на дигата. След три минути Грифин тръгна по скърцащата рампа към шлепа. След още три — вече стягаше колана на седалката във вертолета.

— Не ви ли провървя? — попита го Пит.

— Празни надежди. Старото корито е до половината пълно с нефт. Сигурно е служило за нещо като бензиностанция за драгата.

Пит погледна часовника си. Два и половина. Времето летеше. Още няколко часа и Моран ще положи клетва за президент.

— Трябва да продължим да изпълняваме програмата — рече той.