Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Чувам ви какво си говорите — обади се Хоган и издигна вертолета с такъв рязък завой над реката, че Джордино притисна ръка в корема, за да провери дали е на мястото си.

След още дванайсет километра те отново удариха на камък, след като зърнаха един шлеп, закотвен съмнително под един навес за корабна поддръжка и ремонт. Бързото претърсване на екипа на сушата установи, че е напълно разбит.

Полетът им продължи над рибарските градчета Емпайър и Бурас. Отминаха ги и тъкмо направиха завой, когато изведнъж пред очите им се разкри картина от златните години на реката — почти забравена внушителна и живописна гледка. Един параход с бял корпус и с широк бимс, от чиито палуби се виеше струйка пара, бе забил нос в западния насип.

— Призраци от времето на Марк Твен — рече Джордино.

— Толкова е красив — вметна Пит, оглеждайки с възхищение пищната дърворезба на многоетажната надстройка.

— Това е „Стоунуол Джексън“ — поясни Грифин. — Атракцията на реката от седемдесет години насам.

Стълбата на парахода бе спусната върху насипа пред стара тухлена крепост, изградена във формата на петоъгълник. Море от паркирани коли и тълпи от разхождащи се хора изпълваха парадния плац и тухления крепостен вал. От средата на едно бойно поле в съседство бълваха на талази облаци син дим над главите на наредените в две срещуположни редици мъже, които привидно стреляха един в друг.

— Какво се чества? — попита Джордино.

— Разиграват междущатска война — отвърна Хоган.

— Пак ми се изплъзва нещо.

— Пресъздават историческа битка — поясни Пит. — За развлечение войниците от бригади и полкове възпроизвеждат действителни бойни единици от Гражданската война. Облечени са в автентични униформи и стрелят беззвучно с точно копирани или оригинални оръдия. В Гетисбърг бях свидетел на подобна сцена. Голямо зрелище е това, почти като истинско.

— Жалко, че не можем да спрем, за да го наблюдаваме — каза Грифин.

— Плакмайнс Париш е жива енциклопедия на историята — обади се Хоган. — Звездообразната крепост, където се възпроизвежда битката, се нарича Форт Джексън. А малкото останало от форта Сейнт Филип се намира точно отсреща през реката. Там именно адмирал Фарагът през 1862 година пробил блокадата на фортовете и превзел Ню Орлиънс за янките.

На човек не му беше необходимо въображение, за да види и чуе в съзнанието си отекващите гърмежи на оръдейната стрелба между бойните кораби на Съюза и батареите на Конфедерацията. Но завоят в реката, откъдето адмирал Фарагът и флотът му щурмували преди повече от век, сега бе смълчан. Водата течеше кротко между обраслите с шубраци брегове, които някога са прикривали останките от разбити и потопени по време на битката кораби.

Хоган изведнъж се смрази на седалката и се вгледа над таблото с контролно-измервателни уреди през предното стъкло на пилотската кабина. На не повече от три километра, с носа обърнат по посока на течението, се виждаше кораб, вързан за стар дървен док, чиито пилони бяха забити под голям метален склад. Зад кърмата на кораба стояха шлеп и влекач.

— Трябва да е онзи там — посочи тя.

— Можете ли да видите името на кораба? — попита Пит от задната пътническа седалка.

Хоган моментално вдигна лявата си ръка от лоста за управление на стъпката на въздушното витло, за да засенчи очите си.

— Разчитам нещо като… не, това е име на град, който току-що отминахме.

— Кой град?

— Бурас.

— Възможно е това да е името. По дяволите! — възкликна Пит с ликуващ глас. — Точно той е!

— На кораба не се мяркат никакви моряци — отбеляза Грифин. — Наистина, има висока ограда, както казахте, но няма и следа от пазачи или кучета. Доста спокойно ми изглежда.

— Не залагайте на това — рече Пит. — Слатс, продължи надолу по реката, докато изчезнем от поглед. После се върни обратно и се приземи под западната дига, за да се срещнеш с вашите хора в колите.

Хоган запази посоката на летене в продължение на пет минути, след това направи широк полукръг на север и приземи вертолета на футболното игрище на едно училище. Две коли, пълни с агенти на ФБР, вече чакаха там, когато машината докосна земята.

Грифин се обърна към Пит.

— Аз и екипът ми ще влезем през предната врата, която се отваря към товарния док. Вие с Джордино останете при Хоган и извършвайте наблюдение от въздуха. Това трябва да изглежда рутинна проверка.

— Рутинна проверка — повтори язвително Пит. — Значи отивате до вратата, показвате блестящите си значки на ФБР и гледате как всички вътре се свиват от страх. Нищо подобно. Ония хора убиват така, както ти и аз трепем комари. Излизайки на открито с колите, ще бъде равносилно на покана да ви пръснат черепите. По-умното е да изчакаш и да повикаш подкрепление.