Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Долу, зад дигата, Грифин седеше на колене в безпомощна ярост, стискаше раздробената си китка и наблюдаваше как вертолетът се гърчи като огромна смъртно ранена птица. Фюзелажът беше направен на решето и той не вярваше, че някой на борда е все още жив. Грифин гледаше как летателната машина бавно умира, изпускайки дълга опашка от дим и постепенно с клатушкане се отдалечи нагоре по реката, успявайки на косъм да не се оплете в клоните на група дървета, покрай речния насип, докато накрая изчезна от поглед.

Сандекър седеше в частния кабинет на Емет в главната квартира на ФБР и с изчерпани мисли дъвчеше лениво остатък от пура. Броган нервно разклащаше полупразна чаша с отдавна изстинало кафе.

Генерал Меткалф влезе и седна.

— Какво сте се опечалили като на погребение? — попита той с пресилена бодрост.

— Нима не сме на нещо подобно? — отвърна Броган. — Веднага щом Сенатът отсъди виновност, няма да ни остане нищо друго, освен да будуваме като над мъртвец.

— Идвам направо от приемната на Сената — поясни Меткалф. — Секретарят Оутс протака умишлено разговорите си с членовете на президентската партия, за да ги накара да задържат положението.

— И какви са му шансовете? — попита Сандекър.

— Нулеви. Сенатът се занимава само с формалностите на процеса. След четири часа всичко ще приключи.

Броган поклати глава с израз на отвращение.

— Чувам, че Моран е възложил на председателя на върховния съд О’Брайън да извърши процедурата по полагането на клетвата.

— Мазникът му с мазник, не губи и секунда — смотолеви Емет.

— Някакви вести от Луизиана? — попита Меткалф.

Емет погледна унило генерала.

— От един часа насам — никакви. Последното сведение от агента ми, завеждащ местното управление, е, че той провежда претърсване на съмнително пристанище.

— Съществува ли конкретна причина да смятаме, че Марголин е задържан някъде в делтата?

— Моят директор за специални проекти само опипва в тъмното — отговори Сандекър.

Меткалф се обърна към Емет.

— Какво сте предприели спрямо Бугейнвилови?

— Наредил съм на близо петдесет агента да се заемат със случая.

— Можете ли да ги арестувате?

— Само ще си загубим времето. Час по-късно Мин Корио и Ли Тонг ще бъдат отново на свобода.

— Положително има достатъчно доказателства.

— Не и такива, за които да се хване главният държавен адвокат. Повечето от незаконните им операции са били извършвани извън нашите граници — страни от Третия свят, които съвсем не са приятелски настроени към Съединените щати…

Телефонът иззвъня.

— Емет слуша.

— Обажда се агент Гудман от свързочния пункт, господине.

— Какво има, Гудман?

— Имам връзка с агент Грифин в Луизиана.

— Най-сетне! — възкликна нетърпеливо Емет. — Свържи ме.

— Един момент. — Последва мълчание, нарушено от ясно доловимо прещракване, след което Емет чу звук от тежко дишане. Той включи усилвателя на високоговорителя, за да чуват и другите.

— Грифин, тук е Сам Емет, чуваш ли ме?

— Да, господине, много ясно. — Думите като че ли се изтръгнаха с болка. — Изпаднахме в… беда.

— Какво стана?

— На седемдесет мили от Ню Орлиънс надолу по реката открихме товарен кораб на Бугейнвилови, завързан за кея до един шлеп и един влекач. Преди да успеем да влезем в района, за да ги претърсим, по нас бе открит огън от тежко въоръжение, разположено на кораба. Всички бяхме улучени… Имам двама убити и седем ранени, включително и аз. Беше същинско клане. — Гласът се задави и замлъкна за миг. Когато отново заговори, тонът му бе отслабнал. — Извинете, че не можах да ви се обадя по-рано, но свързочната ни апаратура също бе улучена, та трябваше да извървя три километра, докато намеря телефон.

По лицето на Емет се изписа съчувствие. Мисълта, че тежко ранен човек е оставял кървави следи в продължение на три километра в знойния летен пек, размекна обичайната му коравосърдечност.

Сандекър се приближи до високоговорителя.

— Къде са Пит и Джордино?

— Хората от НЮМА, заедно с една моя агентка, извършваха наблюдение от нашия вертолет — отвърна Грифин. — Той също бе подложен на картечен огън и падна някъде нагоре по течението на реката. Не вярвам да е оцелял някой.

Сандекър отстъпи назад, лицето му се вкамени.

Емет се наведе над високоговорителя.

— Грифин?

Чу в отговор само чезнещ шепот.

— Грифин, можеш ли да продължиш?

— Да, господине… ще опитам.

— Какво е положението с шлепа?