Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

— Влекачът… влекачът го изтегли.

— Къде го е изтеглил?

— Надолу по течението… Видях го да се насочва към началото на каналите.

— Къде е това?

— В долния край на Мисисипи, където реката се разклонява в три основни плавателни канала към морето — поясни Сандекър. — Това са Южния канал, Югозападния канал и канала Лутър. Корабите използват най-много първите два.

— Грифин, преди колко време шлепът напусна района?

Не последва никакъв отговор, нито звук, че връзката е прекъснала — пълно мълчание.

— Сигурно е припаднал — обади се Меткалф.

— Към вас тръгва помощ. Чуваш ли, Грифин?

Пак никакъв отговор.

— Защо ли изкарват шлепа в открито море? — изказа на глас почудата си Броган.

— Не виждам никаква причина — рече Сандекър.

Вътрешният телефон на Емет иззвъня.

— Търсят спешно адмирал Сандекър — каза Дон Милър, заместник-директорът му.

Емет се обърна към Сандекър.

— За вас е, адмирале. Ако искате, можете да се обадите от преддверието на кабинета.

Сандекър благодари и излезе в преддверието, където личният секретар на Емет му посочи телефонен апарат върху празно бюро. Той натисна мигащия бутон.

— Адмирал Сандекър на телефона.

— Един момент, господине — каза познатият глас на телефонистката на главната квартира на НЮМА.

— Ало?

— Тук е Сандекър. Кой е насреща?

— Недосегаем сте, адмирале. Ако не бях казал, че обаждането ми е във връзка с Дърк Пит, секретарката ви никога нямаше да ме свърже с вас.

— Кой се обажда? — попита отново Сандекър.

— Казвам се Сал Касио. Работя по случая „Бугейнвил“ заедно с Пит.

Когато след десет минути Сандекър отново влезе в кабинета на Емет, той изглеждаше зашеметен и целият трепереше. Броган веднага схвана, че нещо не е наред.

— Какво има? — попита той. — Сякаш дух, предвещаващ смърт ви е докоснал.

— Шлепът — промълви Сандекър. — Бугейнвилови са сключили сделка с Моран. Изкарват шлепа в открито море, за да го потопят.

— Какво значи това?

— Лорън Смит и Винс Марголин трябва да умрат, за да може Алън Моран да стане президент. Шлепът ще бъде техният гроб в сто фатома вода.

— Дали ни следят? — попита речният лоцман, докато синхронизираше лостовете за управление на щурвалския пулт с изяществото на диригент, ръководещ оркестър.

Ли Тонг отстъпи назад от големия отворен прозорец в задната част на лоцманската кабина и свали бинокъла от очите си.

— Не се вижда нищо, освен странен облак черен дим на две-три мили зад кърмата.

— Вероятно нефт се е запалил.

— Имам чувството, че ни следва.

— Това е илюзия. Реката често създава странни зрителни измами. Ако нещо изглежда, че е на една миля разстояние, то всъщност е на четири. Светлини се привиждат там, където не би могло да ги има. Движещи се към теб кораби като че ли се отдалечават, докато ги приближаваш. Да, реката наистина може да заблуди човек, когато реши да прави номера.

Ли Тонг огледа отново канала. Беше се научил да подминава неспирните разкази на лоцмана за Мисисипи, но се възхищаваше на умението и опитността му.

Капитан Ким Пуджон беше лоцман с дълъг професионален стаж в Морски линии „Бугейнвил“, но продължаваше да е суеверен. Почти не отделяше поглед от плавателния канал и от шлепа пред тях, докато сръчно балансираше скоростта на четирите двигателя с мощност 12 000 конски сили и внимателно направляваше четирите предни пера на кормилото и шестте пера за заден ход на шлепа. Огромните дизелови двигатели тупкаха под краката му с пълна мощност, придвижвайки шлепа през водата със скорост близо шейсет мили в час и опъвайки въжетата, свързващи двата плавателни съда.

Разминаха се с един шведски петролен танкер и Ли Тонг се подпря, за да не падне, когато шлепът и влекачът се заклатиха от придошлите вълни.

— Колко още ни остава до дълбоките води?

— Минахме от сладка в солена вода преди десетина мили. След петнайсет минути ще сме пресекли крайбрежните плитчини.

— Отваряй си очите за океанографски кораб с червен корпус и с британското знаме на запасните морски единици.

— Какво, да не би да се качим на кораб на Английските военноморски сили, след като потопим нашите плавателни съдове? — изненадан попита Пуджон.

— Не, ще се качим на бивш норвежки търговски кораб — поясни Ли Тонг, — който купих преди седем години, направих му ремонт и го преправих да изглежда като океанографски изследователски плавателен съд — умела маскировка за заблуда на митническите власти и бреговата охрана.