Клайв Къслър - Изхвърлени в морето

Програмистът зададе командата на компютъра и зачака. Всички бяха вперили погледи в празния екран, който щеше да покаже успех или провал на работата им. Минутите се нижеха, никой не продумваше; единствените звуци идваха от тихото бръмчене на електронната апаратура, докато компютърът се приготвяше за милисекундата, в която щеше да приеме командата. Изведнъж на екрана се изписа: ПРЕХВЪРЛЯНЕТО НА ВРЪЗКИТЕ ОСЪЩЕСТВЕНО.

Всички изпуснаха колективна въздишка на облекчение, отново се разприказваха и се здрависваха един с друг със същото онова въодушевление, което изпълва центъра за управление на полетите на НАСА след успешно изстрелване на ракета.

— Дали Луговой ще се хване на въдицата? — попита Еджли.

— Не се безпокой. Никакво подозрение няма да мине през ума му. Егото на Алексей Луговой никога няма да му позволи да си помисли, че някой може да го изиграе. — Грийнбърг изпусна кръгче дим от лулата си. — Той ще налапа всичко, което му подадем, и ще го препрати в Москва, мислейки се за дар божи в шпионажа.

— Надявам се — рече Еджли, попивайки потта от челото си. — Следващата стъпка е да преместим президента в болницата „Уолтър Рийд“ и да махнем присадката.

— Всяко нещо по реда си — каза Грийнбърг и извади бутилка шампанско, докато един от психолозите раздаваше чашите.

Разнесе се пукот на изстреляна коркова тапа и чашите бяха напълнени. Грийнбърг вдигна тост усмихнат.

— За доктор Еджли, който току-що върна КГБ с десет години назад!

13 август 1989

Ню Орлиънс, Луизиана

Пит проспа почти целия полет, докато Джордино бе поел управлението. Слънцето светеше ярко от безоблачното небе, когато те се снижиха над синьо-зелените води на езерото Пончартрейн и се насочиха към малкото летище край брега на Ню Орлиънс. Зеленикавосиният реактивен самолет на НЮМА докосна асфалтовата писта и постепенно спря до вертолет, на чийто корпус бе изписано „Делта ойл лимитид“.

От спрялата до него кола излезе мъж в летен памучен костюм и тръгна към самолета. Свали очилата си за слънце и протегна ръка към Пит, който слизаше от кабината на реактивния „Лиър“.

— Господин Пит? — попита той и белите му зъби блеснаха от почернялото му лице.

— Аз съм Пит.

— Клайд Грифин, агент на ФБР, завеждащ местното управление за специални задачи в Луизиана.

Джордино се приближи до тях и Пит го представи.

— С какво можем да ви услужим, господин Грифин?

— Директорът Емет ме помоли да ви предам, че Федералното бюро не може да ви предостави официално съдействие в търсенето.

— Не помня да съм искал някакво съдействие — рече Пит.

— Аз казах „официално съдействие“, господин Пит. — Широка усмивка огради белите зъби. — Неофициално казано, днес е неделя. Директорът намекна, че каквото и да правят агентите в свободния си ден, е тяхна работа. На мое разположение са осем души, които решиха, че вашата задача е по-важна, отколкото да играят голф.

— Емет дал ли е благословията си?

— Той подчерта, че ако не открием вицепрезидента час по-скоро, ще ми тегли такъв шут в задника, че място няма да мога да си намеря.

— Мой тип човек — вметна Джордино.

— Уведомиха ли ви какво точно търсим? — попита Пит.

— Речен шлеп — кимна Грифин. — Досега сме проверили около двеста оттук до Батън Руж.

— Търсили сте на север, а според мен трябва на юг.

Грифин явно не беше съгласен и заби поглед в земята.

— Повечето от пристигащите товарни кораби и танкери разтоварват на градските докове. Оттам товарите се превозват на север с влекачи. Малко шлепове извършват курсове по делтата на юг освен онези, които изхвърлят в океана отпадъци и боклук.

— Тъкмо затова трябва да търсим там.

Грифин ги покани с ръка да се качат на вертолета.

— Моите хора чакат в коли край брега. Можем да им даваме указания от въздуха.

— „Делта Ойл“ сигурно прикритие ли е? — поинтересува се Пит.

— Вертолетите на петролната компания са обичайна гледка по тия места — отвърна Грифин. — Непрекъснато се използват за превозване на хора и припаси от сондовите кули в залива недалеч от брега и до тръбопроводите, минаващи през речните ръкави. Никой не им обръща внимание.

Пит се извини и се върна отново в самолета на НЮМА. След малко се появи с калъфа за цигулка в ръка и се качи във вертолета, където бе представен на пилота — слаба, русокоса жена със сънливи очи и провлачен гърлен говор. Пит никога не би я взел за агент на ФБР, каквато беше, нито намираше, че името й „Слатс“ 10 10 Слатс — жаргонен израз за ребра. — Б.пр. Хоган й подхожда.